Колко лоши са лошите кредити?

Колкото повече наближава времето за обявяване на резултатите от стрес тестовете и проверката на качеството на активите на 6-те най-големи банки в България, толкова по-актуална става и темата с лошите кредити в страната.

Необслужваните заеми са едно от предизвикателствата пред влизането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II, а през юни се очаква оценката на Европейската централна банка (ЕЦБ) дали банковата ни система е пригодна за банковия съюз. Заключението ще бъде направено именно на база съотношението на брутните необслужвани кредити спрямо общия размер на отпуснатите заеми, без да се отчитат намалението на сумите с размера на заделените за тях провизии. 

Проблемът е, че още от пролетта на миналата година се обсъжда въвеждането на допълнително правило за всички страни членки на банковия съюз, според което ще има „препоръчителна“ граница от 3% за лоши кредити спрямо общия кредитен портфейл. А това е много сериозна бариера. Както вече споменахме, макар и с положителна тенденция, страната ни е изключително далеч от посоченото число. Ако може да се каже, че има добра новина, то тя е че мярката все пак е препоръчителна и се отнася само за новоотпуснатите кредити (подписани след 1 януари 2018 г.).

Според данни на БНБ през 2018 г. пpoблeмнитe ĸpeдити нaмaлявaт c близo 1,6 млpд. лв. - oт 8,07 млpд. лева нa 6,48 млpд. лeвa. Дeлът им в oбщия paзмep нa пpeдocтaвeнитe oт бaнĸитe зaeми зa гpaждaни и фиpми ce cвивa oт 15,58% нa 11,56%. Трябва обаче да уточним, че тези данни са без редукция на провизиите.

От доклад на Deloitte става ясно, че в периода 2015 – 2018 г. продажбата на необслужвани дългове в България възлиза на около 1,5 млрд. евро, а продажбата на проблемни заеми е част от стратегията на банковия сектор у нас за понижаване на дела на необслужваните кредити, насърчавана от БНБ и изисквана от Европейската комисия.

От изследването става ясно, че към края на 2017 г. само четири държави от Централна и Източна Европа имат по-висок дял на необслужваните кредити в сравнение с България по данни от 2017 г. Положителното е, че благодарение на взетите мерки се отчита сериозно подобрение на качеството на активите - с 21,7% в сегмента за граждани и със 17,7% в корпоративния сегмент от 2016 г. до края на 2017 г. Така, делът на необслужваните заеми е спаднал от 10% на 7,4% през 2017 г. (за кредити на физически лица), а при корпоративните кредити спадът е с 2,7% до ниво от 12,5% към края на 2017 г., показват данните на Deloitte. 

Лошата новина е, че тези проценти ни подреждат на четвърто място по лоши кредити сред държавите, които попадат в обхвата на проучването.

Все пак през последните две години насърчаването на банките да чистят по-бързо лошите портфейли дава резултат. В този контекст можем да посочим, че една от банките с най-ниско ниво на лоши кредити в България е ПроКредит Банк. Основната част от кредитния портфейл на финансовата институция се състои от експозиции с редовни месечни вноски. „В рамките на 2017 г. и 2018 г. делът на необслужвани кредити (дефинирани като кредитни експозиции в просрочие над 90 дни) в общия кредитен портфейл на ПроКредит Банк не е надвишавал 2,3%. Този нисък процент не се дължи на отписани кредити или разчистване на проблемен портфейл, което се наблюдава при останалите банки.

Това не е въпрос на консерватизъм, тъй като през същите тези години общият кредитен портфейл на банката расте над средното за банковата система, а именно с 15,4% (2017 г.) и 13,3% (2018 г.)“, коментираха от банката за, която основен приоритет е финансирането на малкия и среден бизнес. Когато става дума за потребителски кредити от институцията са изключително предпазливи да няма свръх задлъжнялост на клиента, а налице да е смислен доход и финансиране на активи за домакинството. Основна цел е да финансираме фирми, които, ще допринесат за развитието на българската икономика, коментираха още от ПроКредит Банк.

Според годишния отчет на Уникреди Булбанк необслужваните кредити на институцията са 6% (6,2% на консолидирано ниво) или 658 млн. лв. към края на 2018 г. Коефициентът на необслужвани кредити на Райфайзенбанк (България) пък е 2,75%.Като цяло темата не е особено любима на банките и повечето отказват да коментират подобни данни. А и може би сравнението между отделните кредитни институции не е съвсем коректно, тъй като профилът на клиентите им е твърде различен. Някои отпускат предимно ипотечни и потребителски кредити, а други – корпоративни. По-скоро тук е важна общата картина, която показва сериозно подобрение на кредитния портфейл и солидно чистене на просрочията. 

Вместо заключение ще припомним само, че през пролетта на миналата година ЕЦБ заяви на банките в еврозоната, че ще трябва да затегнат усилията си за справяне с лошите заеми, докато продължават да се борят с необслужвани кредити за почти 1 трлн. долара. Банковият надзорен орган за пръв път обяви времеви ограничения за това колко бързо кредиторите трябва да заделят капитал за заеми, станали лоши.

Кредиторите трябва напълно да покрият необезпечената част от необслужвани заеми в рамките на две години, като лимитът е седемгодишен при гарантираните кредити, заяви ЕЦБ. Насоките за заеми, които стават лоши след 1 април, ще бъдат налагани към банките за всеки отделен случай. Въпреки това кредиторите ще трябва да се отчитат пред ЕЦБ за провизиите си срещу необслужвани дългове едва от началото на 2021 г.

В допълнение можем да посочим още, че влизането на България в Банковия съюз раздвижи пазара на лоши кредити страната. В края на март "Пощенска банка“, част от Eurobank Group, и ЕОS Матрикс България, подразделение на една от водещите международни компании за управление на дългове EOS Group, сключиха споразумение за продажба на портфейл от фирмени кредити. След финализирането на сделката EОS Матрикс поема управлението на общ дълг за над 350 млн. евро.

Въпреки юридическата смяна на името клиентите на „Пощенска банка“ ще продължат да изплащат заемите си при същите условия и да получават същите услуги по тях. Те ще бъдат обслужвани от новия кредитор по същия начин, както до момента – едно от най-важните условия, които банката е търсила от купувача на портфейла от фирмени кредити.

Припомняме, че в началото на ноември 2018 г. стана ясно, че Eurobank Ergasias S.A.(„Юробанк”) е приключила споразумението за придобиването на „Банка Пиреос България” от дъщерното ѝ дружество Пощенска банка. Стойността на сделката бе 75 млн. евро.

Колекторски фирми като “ЕОС Матрикс”, “Фронтекс Интернешънъл”,“АПС България”, “Кофас България” и B2Holding прогнозират тази година да бъдат продадени дългове за 1,5 млрд. лв. За сравнение през 2017 г. продаденият дълг е бил около 770 млн. лв. а през 2018 г. - за 1,2 млрд.лв.