Речник

Преразпределяне на дохода между групите с по-ниски и групите с по-високи доходи.

Това е измерител на промяната на цените на финансов инструмент за даден период от време. Изчислява се най-често като то стандартно отклонение на процентното изменение на цената или чрез осредняване на ценовите диапазони.

Данък добавена стойност (ДДС) e непряк (косвен) данък, включен в цената на стоките и услугите. ДДС се налага на всяка една стъпка в производствения процес, стига тази стъпка да увеличава стойността (и цената) на стоката или услугата. Крайният ДДС се заплаща от потребителя, като едва след прибавянето му се получава цената, която той заплаща. ДДС в България е 20%, като след прибавянето му се получава крайната цена на съответната стока или услуга. Така 1/6 от крайната цена на стоките и услугите на практика представлява ДДС. ДДС е въведен за пръв път от френската данъчна администрация през 1954 г., и оттогава е възприет в над 160 страни по целия свят. Този данък е сред основните източници на приходи към националните бюджети на страните от ЕС, като те нямат право да имат ДДС, по-нисък от 15%, но им се разрешава да въвеждат намаления на данъка за до две групи стоки или услуги. В България такова изключение е ДДС върху туризма (9%). Повечето страни членки поддържат 20-21% ДДС, а най-висок е той в Унгария. През 2019 г. в бюджета на Република България са заложени приходи от 10,8 млрд. лв. от ДДС.

Индекс, който измерва очакванията на инвеститорите за 30-дневната волатилност (промяна) в пазарния индекс S&P 500. VIX е широко разпространен индикатор за пазарен риск и често бива определян като „индекс на страха“. Колкото по-висока е стойността на този индекс, толкова по-голяма е волатилността на пазарите в САЩ. Когато стойността на VIX надхвърли 40, той преминава граница, която се асоциира със силно негативни събития.

Изтъргуваното количество от даден актив за определен период. Използва се като средство за измерване на пазарната активност.