Трудните уроци, които научиха Украйна да не вярва на Русия

Преди 30 години Украйна предаде своя ядрен арсенал на Русия в замяна на обещания за мир и сигурност. Западът беше наблюдател на сделката. Оказва се обаче, че всички договорки са били напразни, пише Politico. Европейското издание разговаря с един от украинските политици, който е преговарял за разоръжаването през 90-е години на миналия век - Юрий Костенко.

Интервюто е взето преди президентът на Русия Владимир Путин да признае независимостта на самопровъзгласилите се Донецка народна република и Луганската народна република и преди атаката над Украйна.

70-годишният Костенко е бивш министър на околната среда и на ядрената безопасност на Украйна. Днес той е категоричен, че Киев е трябвало да запази своя ядрен ареснал, докато не получи железни гаранции за сигурност от Запада, например за членство в НАТО и вижда разоръжаването на страната като "ужасна грешка".

Костенко се опасява, че този сценарий може да се повтори и сега - съюзниците да притиснат Украйна да приеме споразумение, в което е записано например, че страната се отказва от членство в НАТО, а в замяна Москва да изтегли военното си присъствие по границите със съседката си. Ако това се случи, Украйна ще бъде "неутрална буферна държава" между Русия и Запада, опасява се Костенко.

"Украйна отново е в центъра на големи политически игри", коментира още бившият украински политик.

Когато Украйна получи своята независимост през 1991 г., страната притежаваше 1/3 от ядрен арсенал на СССР. Това би я превърнало в третата ядрена сила в света. Киев обаче се отказа от тези оръжия, сключвайки договор с Русия и Запада в замяна на гаранции, вписани в Меморандума от Будапеща, подписан през 1994 г.

В този документ САЩ, Русия и Великобритания поеха ангажимент да спазват "независимостта и суверенитета" на Украйна и "да се въздържат от използване на заплахи и сила" срещу страната, припомня Politico.

Но досега Москва не спазва своето обещание. През 2014 г. Русия напълно наруши този меморандум анексирайки Крим, а оттогава подклажда и военен конфликт в Източна Украйна. В последните месеци над 100 хил. руски военни са разположени по границите с Украйна.

Тези действия на Русия трябва да бъдат урок за новите политически лидери на Украйна, категоричен е Костенко и допълва, че сигурността на Украйна не може да бъде гарантирана чрез ангажименти на хартия.

"Историята показва, че това, че Русия подписва нещо, не означава, че ще го спазва", пояснява той. За Костенко Москва винаги ще опитва да си върне контрола в бившите социалистически републики.

Костенко не смята, че Украйна задължително трябвало да остане ядрена сила, но е категоричен, че се е предала много лесно. Но и моментът е бил такъв - в тези години САЩ имаше кампания за насърчаване на разоражаването и намаляването на ядреното оръжие. Опасенията бяха, че опасни оръжия остават в държава, която току-що е обявила своята независимост и дали те не могат да попадват в грешни ръце.

"По искане на САЩ нашата страна предаде 176 интерконтинентални балистични ракети и 6000 ядрени бойни глави. Ние ги върнахме на Русия по искане на САЩ", потвърждава и Олексей Данилов, секретар на Украинския съвет за национална сигурност и отбрана.

"Какво да мислим - че подписите на президенти и премиери нямат стойност? В какъв свят живеем днес?", коментира той. За Данилов опасенията, че западните дипломати отново ще окажат натиск върху Киев, са напълно реалистични.

Това, което се случи през 2014 г. и което се случва днес, напълно разрушава доверието и архитектурата на сигурността, градени 70 години след края на Втората световна война, предупреждава Юрий Костенко. "Нашата история е мотивация за страни като Иран или Северна Корея да не се отказват от своите ядрени амбиции", отбелязва в заключение той.