Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) няма да се произнася по сделката, с която „Шел България“ купува 4 бензиностанции на „Литекс Комерс“, става ясно от решение на регулатора, публикувано на сайта му.
Според КЗК „в продължителен период от време (повече от 22 години) Шел е титуляр на право на ползване върху бензиностанциите и ефективно упражнява правата си, оперирайки съответните обекти като част от собствената си мрежа бензиностанции. В тази връзка може да се приеме, че “Шел България” EАД понастоящем упражнява фактическата власт и контрол върху бензиностанциите“.
Комисията се позовава на споразумението между „Шел България“ и „Литекс Комерс“, сключено в началото на 1998 г., с което „Литекс Комерс“ отдава за дългосрочно ползване – 25 години, 30 бензиностанции на „Шел България“. Вещните права са оформени с нотариални актове.
„Нотифицираната операция не води до промяна на лицето, което понастоящем осъществява контрол върху тях (бензиностанциите – б.авт.) на дълготрайна основа. В разглеждания случай Шел ще продължи да контролира еднолично бензиностанциите, но на различно правно основание - в качеството на собственик, а не в правното качество на ползвател“, посочва се още в решението.
Четирите обекта са бензиностанциите, които оперират под бранда Shell, в кв. "Надежда" и при стадион Герена в София, един обект край Ботевград и един в Стара Загора, на бул. "Славянски".
На бензиностанциите са поставени запазените знаци, цветове и търговски марки и компютърен софтуер „Шел“, окачени тавани, осветление на козирката и оборудване на магазина, вкл. други промени и реконструкции (както е посочено във всеки от нотариалните актове съгласно рамковото споразумение от 1998 г.). „Наред с горното, по данни на уведомителя, оборотът на Шел включва и оборота на четирите обекта, т.е. разглеждани са като част от придобиващото предприятие“, допълват от КЗК.
Разглеждането на сделката за четирите бензиностанции е включено в анекс към рамковото споразумение между двете компании от края на октомври т.г. като условие за окончателно прехвърляне на собствеността.
КЗК посочва, че Законът за защита на конкуренцията от 1998 г., когато е сключено рамковото споразумение между компаниите, не предвижда съответно уведомяване и разрешаване. Той въвежда задължение за „предварително“ уведомяване при пазарен дял 20% и оборот от 15 млн. лева, докато в случая концентрацията е осъществена със сключване на рамковото споразумение.
В разглеждания случай, в изпълнение на рамковото споразумение през 1998 г., са сключени нотариални актове, за да се създаде изискваната от закона форма за учредяване на вещно право на ползване. С оглед на гореизложеното се налага изводът, че към датата на уведомлението за сделката придобиващото предприятие вече осъществява самостоятелен контрол върху обектите, заключава Комисията.