Как ще изглежда пътният транспорт на бъдещето?

Трите основни колони на бъдещия пътен транспорт са иновативните транспортни решения, пътната безопасност, климатът и адаптацията към изменението му. Това мнение поне застъпи  Асен Антов, транспортен специалист в JASPERS Roads Division, ЕИБ, по време на конференцията „Стратегическа инфраструктура и инвестиции“, организирана от Градът Медиа Груп.

„По отношение на иновативния транспорт една от най-интересните теми, която е и най-трудна за прогнозиране, са автономните превозни средства. Съществуват много малко налични емпирични данни и всичко все още е в сферата на предположенията, но има някои доста логични. На първо място - може да се очакват известни промени в моделите на собственост на превозните средства, намаляване на необходимостта от паркоместа, а като допълнителен ефект може да се очаква известно свиване на разходите за транспорт и по-висока подвижност. Критици очакват негативни ефекти като увеличен изчакващ трафик, който търси клиенти, но те са в значително по-малка степен отколкото ползите“, каза Антов. Той обаче призна, че предимствата от тези превозни средства ще бъдат сравнително ограничени, докато не започнат да доминират по пътищата.

„Очевидна е нуждата от хармонизиране на пътната маркировка и сигнализация, които и в момента се използват от съществуващите технологии за автономни превозни средства. Може да се очаква, че ще бъдат необходими по-тесни ленти в бъдеще, а броят на лентите ще намалее при запазване на същата пропускателна способност. Ще се наложи изграждането на информационна инфраструктура, която трябва да е част от пътищата. Тя се изгражда и в момента“, отбеляза Антов.

Той подчерта, че по отношение на интелигентните транспортни системи западноевропейските страни се справят добре, докато източноевропейските имат нужда от повече помощ. „Страните от Западна Европа имат национална стратегия за интелигентни транспортни системи, докато това невинаги е валидно за източноевропейските страни“, каза Антов.

Област, която се развива доста бързо, макар и от ниска база, са алтернативните горива. Към момента едва 3% от превозните средства в Европа са с алтернативни горива, най-вече с електрическо задвижване, и Антов смята, че това е област, в която предстоят значителни развития.

„Алтернативните горива нямат значителни ефекти върху пътната инфраструктурата, но е много важно наличието на зарядна инфраструктура. Това, което могат да направят пътните администрации, е да подпомагат изграждането й чрез осигуряване на достъп до електричество и чрез концесии и договори за наем за предоставяне на крайпътни пространства за изникване на зарядни станции“, посочи Антов.

Той коментира и пътната безопасност, отбелязвайки, че традиционният модел разчита на регистрация на инцидентите, обработка на информацията за тях, идентифициране на проблемни места и вземане на мерки за подобряване. „От няколко години в някои западноевропейски страни се практикува проактивно управление на пътната безопасност, което е заложено и в европейската директива в тази област - на първо място събиране на данни за съществуващата пътна мрежа, оценка на риска на база параметрите на инфраструктурата, целенасочени инспекции за констатиране на проблемни места и подобряването им и изпълнение на мерките. И двата модела зависят от събирането и обработката на огромен обем информация“, каза Антов.

По отношение на климата съществуват три основни аспект. Първият е намаляване на парниковите емисии. Вторият е адаптация към изменение на климата чрез осигуряване на пътна инфраструктура, която е устойчива на бъдещите екстремни климатични събития. Третият е проследяването, оценката на разходите и ефектите от мерките. Очаква се иновативните транспортни технологии да имат голяма роля за намаляване на емисиите на индивидуалните превозни средства и оптимизирането им, каза Антов.

Той изтъкна, че пари за иновативен транспорт има, но е необходимо качествено планиране от пътната администрация.

Метрото и София - а сега накъде?

Първият етап от третата линия на метрото в София се очаква да бъде пусната за граждани през август, което ще увеличи пътуванията от 80 млн. на 105 млн. годишно. Това каза д-р инж. Ангел Джоргов, заместник.началник на Управление „Инвестиционна дейност“ в „Метрополитен“ ЕАД, по време на конференцията.

„Към момента първият етап е изпълнен на сто процента. Той включва осем метростанции, предимно в централната градска част, с трасе от 8 км, ново депо за подвижния състав с достатъчен капацитет за обслужването на цялата трета линия и доставка на 20 нови метро влака и системи за управление на метрото“, отбеляза Джоргов.

Стойността на обекта е малко под 400 млн. евро, 82% от които са безвъзмездна помощ. 91% е финансовото изпълнение на проекта, допълни той.

Вторият етап е с дължина 4 км и включва четири метростанции. Строително-монтажните работи са приключени на сто процента и от този месец започват изпитания на системите за управление на влаковото движение. Те са шест на брой от последно поколение и позволяват почти автономно движение на влаковете, каза Джоргов. „Машинистите буквално ще натискат един бутон за тръгване на влака от съответната станция, а цялото движение със съответните скорости и достигането до съответната метростанция, отварянето на вратите на влака и перонните преградни врати ще се извършват автоматично“, отбеляза той и допълни, че на първия етап тестовете вече са приключили.

Той очаква вторият етап от третата линия да бъде отворен за пътници в края на годината, когато броят на годишните пътувания на метрото ще достигне 115 млн. Стойността на проекта е малко над 100 млн. евро, като финансовото изпълнение е 89%.

След въвеждането в експлоатация на втора и трета линия броят на превозваните пътници в София ще достигне 500 хил. на ден, а пътно-транспортните произшествия на пътните артерии по направлението на метрото ще намалеят с 25% спрямо 18% досега, прогнозира Джоргов. Метрото ще спестява 90 хил. тона вредни емисии годишно на София, както и 160 хил. човекочаса дневно на гражданите.

Новите проекти за развитие на столичното метро, които държавата ще предложи през следващия програмен период, са проектиране и строителство на продължение на третата линия по бул. „Владимир Вазов“ с три метро станции и близо три километра трасе.

„Обявили сме процедура както за избор на строител, така и на инженер-консултант за участъка. Надяваме се до края на годината те да бъдат избрани. До месец ще обявим тръжна процедура за проектиране и строителство на частта от третата линия, която е отклонението към кварталите „Слатина“ и „Гео Милев“ и включва шест метростанции с около шест километра трасе.Тъй като застрояването в тези квартали е доста гъсто, тунелът ще се изпълнява с тунело-пробивна машина“, посочи Джоргов.

Ще има три метростанции по улица „Гео Милев“, както и станции на Шипченски проход, Арена Армеец и в  локала на Цариградско шосе при Окръжна болница, където ще е последната от тях. „Надяваме се да реализираме тези два етапа, тъй като смисълът на една метролиния е метрото достига не само до централната градска част, но и до периферията на града“, отбеляза Джоргов.