11% от българите живеят в жилище с течащ покрив, 7% нямат тоалетна, душ или баня

Цените на жилищата в България са нараснали с близо 40% между 2010 и 2020 г., докато инфлацията през същия период е била 6,3%. Наемите през периода са се повишили с близо 10 на сто. В същото време обаче българите са с най-ниските жилищни разходи в ЕС, показват данни на европейската статистическа служба Евростат.

Близо 85% от българите обитават собствено жилище, а над половината живеят в къща. Близо 40% от хората у нас обаче имат твърде тясно жилище, но други 12% живеят твърде големи домове. В същото време 27,5% от българите не могат да отопляват дома си адекватно, 11% живеят в жилище с течащ покрив, а 7% нямат тоалетна, душ или баня, показват още данните на Евростат.

Според статистическата служба на ЕС строителството има дял от около 5% от брутния вътрешен продукт на България.

Ръст на цените и наемите

За десет години от 2010 г. до 2020 г. цените на жилищата у нас са нараснали с 37,4%, което е над средното равнище в съюза от 26,9%. Цените на жилищата в България са нараствали по-бързо, отколкото в ЕС през 2010 г. и от 2016 г., когато са изпреварили средния европейски ръст с под 3%, докато към 2019 и 2020 г. разликата набъбва на 11% при 7 на сто през 2017 г. и 2018 г.

През същия десетгодишен период наемите у нас са поскъпнали с 9,6%, което също е над средното европейско равнище от 6,6% към 2020 г. Наемите в България са растели изпреварващо спрямо средното ниво в ЕС и през 2019 г., докато през 2018 г. отбелязват почти сходен ръст с европейския след няколкото години, в които са под средното европейско равнище. Наемите в страната ни са нараствали по-бързо от европейските и между 2010 и 2014 г.

На ниво ЕС тенденцията е цените на жилищата да нарастват стабилно от 2013 г. насам, като повишението е особено голямо между 2015 и 2020 г. 23 страни членки отчитат поскъпване на жилищата между 2010 и 2020 г., а три отбелязват спад на цените. Гърция е единствената страна членка, за която не са налични данни. Най-голям ръст се наблюдава в Естония (+108 %), Унгария (+91%), Люксембург (+89%), Латвия (+81%) и Австрия (+77%), а спадове отчитат Италия (-15%), Испания (-5%) и Кипър (-4%).

През разглеждания 10-годишен период инфлацията се е развивала със сходни темпове с наемите, като общият ръст е 14%, а инфлацията в отделните страни варира между 26% в Унгария и Румъния, 25% в Естония, 20% в Чехия, Литва и Австрия и 5% в Ирландия и Кипър, както и 2% в Гърция.

България е на последно място в ЕС от гледна точка на жилищните разходи през 2020 г. с 65% под средното равнище в съюза. Страната ни е следвана от Полша, където те са с 61% под средното европейско равнище. Най-високи са жилищните разходи в Ирландия с 84 на сто над средното равнище в съюза, следвана от Дания с 66% и Люксембург с 64%.

През последните десет години 16 страни членки регистрират покачване на жилищните разходи, в три те са останали стабилни, а в осем са намалели. Най-голям е ръстът в Ирландия (от 17% до 84% над средното равнище в ЕС), а спадът е най-силен в Гърция (от 8% до 32% под средното равнище в съюза).

Разходите за строителство на нови жилища в ЕС също са нараснали през периода от 2010 до 2020 г., особено след 2016 г., като общото покачване за периода достига 17%. Най-голям е той в Унгария (+63%), следвана от Румъния с 49%, Латвия с 46% и Литва с 39%. Гърция е единствената страна членка, която регистрира спад от 6%.

Условия за живот

Към 2020 г. 84,3% от българите живеят в собствено жилище, а останалите са наематели, показват още данните на Евростат. България е на седмо място в ЕС по най-висок дял на населението, обитаващо собствен дом.
На ниво ЕС 70% от населението е живяло в собствено жилище през 2020 г., а останалите 30 на сто са обитавали имот под наем. Страните с най-висока жилищна собственост са Румъния, където 96% от населението живее в собствен дом, Словакия с 92%, Хърватия и Унгария с по 91%.

Във всички страни членки притежаването на жилището е по-обичайно, но в Германия наемателите са почти равни на собствениците. В Австрия 45% от населението живее под наем, а в Дания това се отнася за 41% от домакинствата.

53,5% от хората у нас живеят в къща, а 46% живеят в апартамент. Подобна е тенденцията и в ЕС, където 53% от населението живее в къща, а 46 на сто обитават апартамент. Останалият 1% живее в друг вид жилище като лодки-къщи, каравани и др. Дали хората живеят в къща или в апартамент зависи от това дали са в града или в провинцията. Ирландия има най-висок дял от населението, живеещо в къща, с 92%, следвана от Хърватия със 78%, Белгия със 77% и Нидерландия със 75%.

Къщите са по-разпространени в над две трети от страните членки. Най-висок дял на апартаментите е отчетен в Испания с 65%, Литва с 65%, Естония с 61%, Гърция и Литва с по 59%.

От значение за качеството на дома е и площта, с която разполага всеки член на домакинството, отбелязва Евростат. В България през 2020 г. са се падали по 1,3 стаи на човек, колкото и в Гърция, като страната ни е на едно от последните места в ЕС по този показател. Средното ниво в съюза е 1,5 стаи на човек. Най-нашироко живеят жителите на Малта (2,3 стаи на човек), следвани от Белгия и Ирландия с по 2,1 стаи. На обратния полюс е Румъния с 1,1 стаи, както и Хърватия, Литва, Полша и Словакия с по 1,2 стаи на човек.

Освен това 39,5% от българите са живели в пренаселени жилища през 2020 г., в това отношение страната ни е изпреварена само от Румъния (45,1%) и Латвия (42,5%). Все пак делът на домакинствата у нас, обитаващи пренаселени домове, намалява спрямо 47,4% през 2010 г. Най-нисък е делът на пренаселените жилища в Кипър и Малта със съответно 2,5% и 4,2%. На ниво ЕС 17,8% от населението е живяло в пренаселено жилище през 2020 г., като делът му намалява спрямо 19,1% през 2010 г.

От друга страна 12,1% от българите живеят в твърде големи жилища, т.е. домът им е по-голям от нуждите на домакинството им. Класическата причина за твърде големите жилища са възрастни обитатели или двойки, които са останали в дома си, след като децата им са пораснали и са се установили в друго жилище. На ниво ЕС близо една трета от населението (32,5%) е живяло в прекалено голямо жилище през 2020 г., като делът му остава стабилен от 2010 г. насам.

Най-висок е делът на твърде големите жилища в Малта със 72,5%, Кипър със 71,4% и Ирландия с 63,3%, а най-нисък е в Румъния със 7,1%, Латвия с 10,3% и Гърция с 11%.

14% от европейците живеят в жилище с течащ покрив

На ниво ЕС 13,9% от населението има проблем с течащ покрив на дома си през 2020 г., като най-висок е делът в Кипър с 39,1%, Португалия с 25,2% и Словения с 20,8%. Средно 1,5% от хората в съюза нямат тоалетна, душ или баня. Това е сравнително често срещан проблем в Румъния с 21,2% от населението, следвана от България и Латвия с по 7% и Литва с 6,4%.

Качеството на живот се определя и от възможностите на хората да отопляват дома си. 8,2% от населението на ЕС не е имало такава адекватна възможност, като България е с най-висок дял в съюза. Следват Литва с 23,1%, Кипър с 20,9% и Португалия със 17,5%, а най-нисък е делът в Австрия с 1,5%, Финландия с 1,8% и Чехия с 2,2%.

По отношение на екологичния отпечатък на домакинства, които използват фосилни горива, за отопляване на домовете си, за затопляне на водата, готвене и климатизация, той съставлява 669,3 кг на човек от населението в ЕС през 2019 г. и намалява спрямо 921,7 кг през 2010 г. Най-големи стойности на човек от населението са отчетени в Люксембург с 1662,1 кг, Белгия с 1245,3 кг и Ирландия с 1235,9 кг. Най-ниски са стойностите в Швеция с 34,6 кг, Малта с 96,3 кг, Финландия с 201,7 кг и Португалия с 214,3 кг. За България показателят е 228,1 кг на човек от населението.

България – втора в ЕС по спад на дела на строителството в БВП

По данни на Евростат през 2020 г. строителството е съставлявало 4,9% от брутния вътрешен продукт на България, като делът му намалява спрямо 7,1% през 2010 г. На ниво ЕС делът е между 5% и 6% през 2010-2020 г., като е най-висок през 2010 г. (5,8%), а достига 5,6% през 2020 г.

Сред страните членки на ЕС делът на строителството в БВП е намалял в 14 страни между 2010 и 2020 г., като най-голям е спадът в Гърция, България и Испания. Сред страните членки с ръст на строителния сектор в БВП през разглеждания период най-силно покачване отбелязват Ирландия, Латвия, Дания, Германия и Унгария.

През 2020 г. делът на строителството в БВП е от 7% нагоре във Финландия, Литва, Румъния, Полша, Австрия и Литва.