Ползите и предизвикателствата пред умните градове

Изграждането на един умен град изисква много ресурси, а често е свързано и с много грешки. Европейският пример в тази посока е чудесен - интелигентният квартал Асперн във Виена, в който всичко е свързано - от ВиК системите в домовете до светофарите и паркоместата. И макар всичко да звучи наистина прекрасно, проектът се сблъсква с много проблеми, включително че паркинг капацитетът не е съобразен с изискванията на гражданите, а малцина са онези, които са готови да се откажат от колите си, за да се качат на обществен транспорт. За някои това може да звучи като провал, но всъщност не е. Защото всеки пилотен проект преминава по пътя на опита и грешката, за да начертае най-добрите пътеки, по които да вървят онези, които не са толкова смели, че да се впуснат първи в подобно приключение.

Глобална тенденция е все по-бързото стичане на хората от малките населени места в големите градове, ето защо все повече погледи са вперени в проекти като Асперн.

Според Антон Крантев, старши специалист "Бизнес развитие" във Vivacom, пет ще са ключовите инвестиционни области в сферата на умните градове, в които целият свят ще се фокусира в следващото десетилетие - контрол и замерване на вредните емисии/фини прахови частици, контрол и оптимизация на градския трафик, умно паркиране, видеонаблюдението, умното сметосъбиране и сметоизвозване.

Ползи за всички

Целта на всички тези усилия ще е не само да оптимизират разходите на общините, но да направят това и за бизнеса. За крайните потребители добавената стойност ще дойде под друга форма - по-чист въздух, по-малко трафик и загубено време, по-малка престъпност и т.н.

“Контролът и замерването на вредни емисии ще позволят на самите общини да имат инструмент, с който да влияят на големите производители и компании, които са инвестирали и са създали цехове на територията на самия град или община”, коментира Крантев.

По думите му у нас най-сериозно се работи в посока контрол и оптимизация на трафика. “Ако говорим за България, това не е приложимо за всички градове, а само за най-големите, като София, Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Благоевград”. В част от тези места вече се появяват умни светофари, които сами определят начина си на работа и задържат конкретна пътна лента по-дълго или по-кратко, твърди още експертът.

Умното паркиране все още е проект, в който по-сериозни стъпки се правят в Бургас.

“За да може да се освободи трафикът, да се оптимизира паразитното паркиране, е нужна информация за тези паркинги, която умният град може да събере, да сподели на едно място и да я разпространи до всички жители и посетители на града”, посочва Крантев.

Според него българските общини започват да инвестират и все повече в умното сметосъбиране.

“Много от общините започнаха да правят умни контейнери. Работи се в тази насока, инвестира се. Сега просто трябва да се направи в мащаб, така че да се определи маршрутът и да се оптимизира начинът, по който се извозва боклукът”, допълва той.

По думите му много от общините вече имат видеонаблюдение и интегриран градски транспорт. “Въпрос на време е всеки един от областните управители и общините да съберат цялата тази информация и да я споделят в един общ портал, така че платформата сама да генерира алармени събития”, твърди Крантев.

Най-голяма инвестиция за създаването на умен град изискват системите за управление на трафика, към които можем да причислим и интегрирания градски транспорт. Причината за това е огромният брой информационни табла на спирките, GPS-и за градския транспорт, специални контролери за всеки отделен светофар.

“София например е започнала и много неща са направени вече в тази сфера. Имаме интегриран градски транспорт”, коментира Крантев. Първите крачки са направени.

Предизвикателствата

Според представителя на Vivacom най-голямото предизвикателство пред общините в момента е, че нямат концепция и стратегия за развитието на умни решения.

“При много от тях липсва концепция дали искат да се справят с големия трафик, дали искат да го изнесат извън града, дали искат да оптимизират трафика да се движи по-бързо”, категоричен е той. “За София има много информация, генерирана от различни системи, но тя не е поднесена правилно и не се обобщава никъде”.

В Столична община все още няма едно звено, което да е нагърбено с тази задача и отговорност, така че да следи и да разпределя тези ресурси. Големите обеми от данни са налице, но не се използват по предназначение.

“Общините трябва да имат дългосрочна стратегия, която да е целенасочена. Да се знае какво гоним след 10, след 20, след 30 години и то да се преследва последователно. Това, което забелязваме, е, че се работи на парче. Търси се краткосрочно решение на възникнал проблем”, коментира Крантев, визирайки зеленото билетче за градски транспорт в София, което се дава безплатно, когато нивата на замърсяване на въздуха с фини прахови частици са отвъд нормата.

Предизвикателство е и крайните потребители в лицето на гражданите да осъзнаят ползите от тези нови решения, за да им се доверят. Общините обаче все още не са добре ориентирани в поднасянето на тази информация подобаващо. Според Антон Крантев зоната за умно паркиране, която Vivacom изгражда заедно с общината в Бургас, е добър пример в тази посока - нагледно показване на решение, което е достъпно и удобно за потребителите през мобилно приложение.

Бизнесът също трябва да бъде убеден, че умният град ще донесе ползи на всички.

“Много често се налага да образоваме хората, които трябва да взимат решения”, коментира Крантев. Според него и твърде големият дял на кешовите плащания у нас спира бързото развитие на тези технологии.

Същевременно най-голямата загадка за всички от технологичния сектор остава как България се нарежда сред страните с най-високи скорости на интернет, но е далеч по-бавна във внедряването технологични решения.