Брутният външен дълг (частен и държавен) на България нараства като част от брутния вътрешен продукт (БВП). В края на юли той е 35,611 млрд. евро, което е годишен ръст с 1,7% (581,4 млн. евро). Така той представлява 57,7% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
В сравнение с края на миналата година брутният външен дълг е по-голям с 1,2% (433,3 млн. евро). Към 31 декември 2019 г. той беше 35,030 млрд. евро, или 57,7% от БВП.
В централната банка отчитат, че към 31 юли дългосрочните задължения са 27,744 млрд. евро, като нарастват с 4,6% (1,216 млрд. евро) спрямо края на миналата година.
За една година дългосрочният дълг се повишава с 5% (1,310 млрд. евро), изчисляват в централната банка.
Краткосрочните задължения възлизат на 7,867 млрд. евро и намаляват с 9,1% (783,2 млн. евро) спрямо края на 2019 г. и с 8,5% (728,9 млн. евро) в сравнение с година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юли е 5,681 млрд. евро. Спрямо края на миналата година (5,427 млрд. евро) той нараства с 4,7% (253,7 млн. евро).
Външните задължения на сектора се повишават с 4,6% (249,4 млн. евро) на годишна база.
Външните задължения на банките са 4,415 млрд. евро и се понижават с 9,9% (485,8 млн. евро) спрямо края на 2019 г. и с 4,6% (212,5 млн. евро) спрямо юли 2019 г..
Задълженията в чужбина на бизнеса и домакинствата са 10,732 млрд. евро. Те намаляват с 2,4% (268,1 млн. евро) спрямо края на 2019 г. (11,001 млрд. евро) и с 3% (332 млн. евро) на годишна база (11,064 млрд. евро).
В края на юли вътрешнофирменото кредитиране е 14,781 млрд. евро, което е с 6,7% (933,6 млн. евро) повече в сравнение с края на миналата година, когато беше 13,848 млрд. евро. За една година то се повишава с 6,3% (876,5 млн. евро).
В БНБ отчитат, че през периода от януари до юли полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 3,553 млрд. евро, докато за същия период на миналата година беше достигнало 4,008 млрд. евро. От тях 523,2 млн. евро (14,7% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 699,7 млн. евро (19,7%) - за сектор Банки, 628,4 млн. евро (17,7%) - за бизнеса и домакинствата, а 1,701 млрд. евро (47,9%) са вътрешнофирмено кредитиране.
За седем месеца извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 3,107 млрд. евро при 3,969 млрд. евро за януари – юли 2019 г.
Банковата статистика показва, че нетният външен дълг в края на юли 2020 г. е отрицателен в размер на 3,212 млрд. евро и намалява с 185,9% (2,088 млрд. евро) спрямо края на 2019 г. (отрицателна стойност от 1,123 млрд. евро).
Понижението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 2,522 млрд. евро, 6,9%) в сравнение с увеличението на брутния външен дълг (с 433,3 млн. евро, 1,2%). Нетният външен дълг за една година намалява с 60,3% (1,208 млрд. евро), когато беше с отрицателна стойност от 2,004 млрд. евро.
преди 4 години платен вирус , платена пандемия ... платена журналистика , платени политици ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Сегашните държавни дългове са последица от неправилно емитиране на пари. Парите от държавните дългове са необходими за плащане на щети от грешката на централната банка.Пандемията COVID-19 е много силен стимулатор за щети от грешката на централната банка. Новите държавни дългове са потребни за плащане на нови щети от грешката на централната банка.Вариантите са два:Първи: При неправилно емитиране на пари е с увеличени щети. На правителството са необходими нови дългове за да плаща щети от грешката на централната банка.Втори: За устойчиво спасение от щети е необходимо подобрено емитиране на пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години E, та къ! То тоя месец пандемия та дрънка, хората мряха като мухи, нямаше кой да ги погребва! отговор Сигнализирай за неуместен коментар