Scope: Влизането на България в ERM II поставя стабилна рамка за развитие

Влизането на България в чакалнята на еврозоната и банковия съюз на Европейския съюз (ЕС) е положително за кредитния рейтинг на страната и поставя стабилна рамка за продължаване на реформите и фискалната дисциплина, въпреки че кризата с коронавируса отслаби публичните финанси.

Това посочва рейтинговата агенция Scope Ratings, която подчертава, че присъединяването на България към валутния механизъм ERM II е значителна стъпка към интеграцията на икономическата и финансовата система на страната ни с еврозоната.

От февруари 2019 г. Scope оценява България с рейтинг BBB+ със стабилна перспектива. Агенцията смята, че формализирането на влизането във ERM II и банковия съюз би помогнало за по-нататъшно намаляване на рисковете пред финансовата система, валутата и ориентираните към износ сектори предвид значителната експозиция на икономиката на страната към еврото.

Според агенцията България ще прекара поне 2 години във валутно-курсовия механизъм. Най-ранната дата за присъединяване към еврозоната е 1 януари 2023 г. „Вярваме, че предстоящият многогодишен период преди приемането на еврото ще поддържа позитивна рамка за реформи, което ще благоприятства икономическата и институционална стабилност и конвергенция“, коментира Денис Шен, анализатор от Scope.

„Бихме очаквали, че правителството ще запази същия ангажимент за реформи, видим през годините преди влизането в ERM II, насочен към осигуряване на конвергенция на доходите, устойчива фискална политика, подобряване на външната и финансова стабилност и справяне с институционалните и управленските ограничения. Въпреки това, прилагането в определени области може да се окаже предизвикателство“, посочва Шен.

С присъединяването си към банковия съюз от 1 октомври ЕЦБ ще поеме надзорни функции по отношение на значимите български банки в тясно сътрудничество с Българската народна банка.

„Приемането на България във ERM II е дългоочаквано и значимо постижение в икономическата история на страната, но следващата глава за влизане в еврозоната няма да бъде директна и ще изисква внимателно изпълнение на маастрихтската конвергенция, както и други критерии, например укрепване на независимостта на централната банка, справяне с корупцията и съдебния дефицит“, казва Шен.

„От четирите критерии за конвергенция, намаляването на завишения бюджетен дефицит през 2020 г., натрупан поради кризата в общественото здравеопазване, е жизненоважно, както и гаранциите, че инфлацията не надвишава референтните темпове на ръст“, допълва анализаторът.

Данните показват, че през юни ръстът на потребителските цени намалява до 0,9% на годишна база, посочва агенцията. Високият ръст на разходите за труд преди кризата обаче води до значително отклонение - средната инфлация за дванадесетте месеца до март 2020 г. е 2,6% спрямо референтната стойност от 1,8%.

„Тъй като нивото на БВП на глава от населението в България възлиза на 50% от средното за еврозоната според стандартите за покупателна способност през 2019 г. (въпреки че това представлява значителен напредък спрямо 39% от 2008 г.), ключов момент в механизма на валутния курс ще бъде поддържане на непрекъснато сближаване на доходите, като същевременно се спазват критериите за конвергенция на правилата за ценова стабилност“, посочват от Scope.

Икономическата стабилност на България през следващите години ще бъде подкрепена от силния външен сектор, посочват още от агенцията. Излишъкът по текущата сметка на икономиката се разшири до 5,1% от БВП през годината до май 2020 г. България регистрира годишни излишъци по текущата сметка от 2016 г. Валутните резерви възлизат на 25,1 милиарда евро през юни 2020 г., което се равнява на около 3,1 пъти краткосрочния външен дълг – доста над 15,1 милиарда евро през януари 2015 г.

„Силните резерви представляват значителна защита, повишавайки доверието на инвеститорите в българската валута през предстоящия период в ERM II“, казва Шен.

Scope очаква държавният дълг да нарасне до все още ниските 26% от БВП през 2020 г. спрямо 20% през 2019 г., на фона на значими фискални резерви в размер на 8,5% от БВП. Бюджетният баланс ще се влоши до -5,5% от БВП тази година, от 2,1% излишък през миналата година, заради влиянието на кризата, прогнозира агенцията.

"Прогнозираме значително икономическо свиване от 7% през 2020 г., тъй като България преживява значителна втора вълна от коронавирус", казва Шен. „Това тежи на фискалната динамика, въпреки че последните данни на България за фискалната дисциплина при преминаването на икономиката към приемане на еврото и стабилният потенциал за растеж от приблизително 2,5% в средносрочен план ще помогне да се обърне увеличението на публичния дълг през 2020 г. и да се гарантира устойчива траектория на дълга след кризата“, заключава той.