През януари и февруари емигрантите са пратили в България над 189 млн. евро

За първите два месеца от 2020 г. българите, които работят зад граница, са изпратили на близките си в страната 189,3 млн. евро. Това е с 2 млн. евро повече спрямо същия период на 2019 г., показва справка на Investor.bg в информационните масиви на БНБ.

Тези данни са вероятно последните, преди да бъде отразена коронакризата, загубата на работни места сред работниците в чужбина и затварянето на международни граници. Според Bloomberg годишния поток от глобални парични преводи на стойност 690 милиарда долара ще намалее драстично в момент, в който много развиващи се икономики се нуждаят от твърда валута повече от всякога.

България не е изключение, след като крайното потребление е основен двигател на растеж. Не е новина, че парите от емигрантите се вливат именно там, а по-голямата част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми. В последните години много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница, но засега това не е основното перо, по което се вливат преводите от гастарбайтерите.

Само за януари работниците зад граница са превели на близките си тук  90,9 млн. евро, за февруари сумата е 98,4 млн. евро.

От данните на БНБ е видно още, че за 2019 г. най-много пари идват от Германия – 251,6 млн. евро. На второ място са преводите от САЩ – 229,6 млн. евро., а на трето място е Испания със 139,1 млн. евро. От Великобритания за изминалата година са дошли 101,9 млн. евро, а от Италия – 71,9 млн. евро. Изброените страни са сериозно засегнати от разпространението на COVID-19, така че ще бъде любопитно какви ще са данните за преводите от там през следващите месеци.

бнб

Не веднъж сме писали, че сънародниците ни зад граница се подреждат до топ инвеститорите в страната. Влезлите в България преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) нарастват с 24,3 млн. евро през февруари, докато повишението преди година беше с 205,8 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка. Това е 88% по-малко на годишна база, показват изчисления на Investor.bg. Според банковата статистика за първите два месеца на тази година ПЧИ нарастват с 37,1 млн. евро, което е по-малко с 4,6 млн. евро (11,1%) в сравнение с увеличението през януари – февруари 2019 г. (положителен поток от 41,8 млн. евро).

Най-големите нетни потоци по преки инвестиции в страната през първите два месеца идват от Израел (43,3 млн. евро), Нидерландия (17,2 млн. евро) и Турция (14,3 млн. евро). По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – февруари възлиза на 3,6 млн. евро, при отрицателен поток от 3,5 млн. евро за януари – февруари 2019 г.

Както вече многократно сме писали, тази статистика (за паричните потоци от емигрантите) не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ, тъй като тук не се включват донесените пари в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро.

Според Института за пазарна икономика (ИПИ), когато се говори за емигрантски преводи и ПЧИ, е добре да се отбележи, че тяхната социална роля (на паричните преводи) по линия на подкрепа на доходите и намаляване на бедността е безспорна, но в общия случай те не увеличават потенциала на икономиката да расте, както би направил притокът на инвестиционен капитал или пък вносът на имигранти (в работоспособна и фертилна възраст) към страната. Именно това е и огромната разлика между ролята на преките чужди инвестиции в икономиката и емигранските пари. От анализа на икономистите става ясно, че  инвестициите са източник на капитал, създават работни места, често носят със себе си и нови технологии. Именно затова те вдигат и потенциала на икономиката на ново, по-високо ниво и са предпоставка не само за растеж на брутния вътрешен продукт в конкретната година (през по-високото потребление), но и за бъдещ растеж.  Все пак, когато те отиват за образование, може да се очаква, че те представляват инвестиция в човешкия капитал на България и влияят позитивно върху потенциала на икономиката.

Ако се сравняваме с другите нови страни членки на ЕС, зависимостта на България от емигранските трансфери обаче е най-сериозна. По данни на Световната банка за 2018 г. дори Румъния и балтийските страни, с които традиционно се съпоставяме, отчитат по-малка зависимост от емигрантските пари: у нас е 3,8%, докато румънците изпращат у дома 2,2% от БВП, литовците – 2,6%, естонците – 1,8%. Единствено стойността на емигранските трансфери от латвийците се приближава да тази от българите – 3,7% от БВП.