Пазарът на дългове гони 2 млрд. лева за 2019 г.

Обемите на изкупените дългове за 2019 г. е възможно да достигнат 2 млрд. лева. Най-голям дял от тази сума заемат банковите необслужвани кредити. Това стана ясно от думите на Лиляна Димитрова, изпълнителен директор на Frontex International. Днес компанията представи пред медии последното си проучване за основните тендеции на пазара на необслужвани кредити.

Сериозното раздвижване в сектора се дължи основно на три големи сделки през тази година, като последната беше за пакет лоши кредити на малки и средни предприятия за 50 млн. евро на Уникредит Булбанк, които бяха продадени на  APS Holding и Balbec Capital. Банката се договори с Агеницията за събиране на вземания (АСВ) в края на миналата година да продаде портфейл от близо 250 млн. евро необслужвани заеми до края на 2019 г. Първа инвестиционна банка пък продаде лоши заеми в размер на 60 млн. евро. Очаква се скоро да бъде финализирана и  процедурата по продажба на корпоративни кредити на Пощенска банка на прогнозна стойност от 350 млн. евро. 

Според колекторските фирми тенденцията от тази година на дълговия пазар да излязат и пакети с обезпечени и необезпечени ипотечни заеми за граждани ще продължи и догодина. Нещо повече, очакванията за догодина са, че на пазара ще се търгуват основно по-малки портфейли в обем от 50-60 млн. евро., но пък за сметка на това регулярно. Общо очакванията за пазара догодина са той да достигне до 1,2-1,3 млрд. лв., тъй като не се предвиждат големи сделки.

Според Лиляна Димитрова банките ще започнат още по-активно да разчистват портфейлите си от несъбираеми вземания и да освобождават провизии. По принцип това подобрява кредитния им рейтинг, но също така е важно предвид евентуалното влизане на България в Банковия съюз и валутно-курсовия механизъм ERM II. Всъщност, лошите кредити са червената точка, която присъства във всеки един доклад на EЦБ, нещо повече – оттам всеки път посочват, че делът на необслужваните кредити в България е много по-голям от средния за ЕС и за еврозоната. Добрата новина е, че по последни данни на БНБ необслужваните заеми в края на октомври са в размер на 4,7 млрд. лв., като това е с повече от 20% или 1,2 млрд. лв. по-малко спрямо октомври миналата година. От тази сума около 3 млрд. лв. са на лоши кредити на фирми, което пък е с почти 900 млн. лв. по-малко спрямо същия период на 2018 г. Това налага извода, че корпоративният сектор има най-голям принос за необслужваните задължения в страната.

Кой не си плаща дълговете? 

Хората на средна възраст – между 40 и 49 години, преобладават сред платците, изпаднали в просрочие, сочат данните на Frontex International. Те представляват малко над 30% от всички некоректни платци и задлъжняват за средна сума от 2750 лева. Размерът на задълженията е по-голям при друга възрастова група – тази на потребителтие между 50 и 59 години, които представляват 22% от всички. Те изпадат в затруднение да платят средно просрочие от близо 3000 лева. Любопитното е, че дълговете на най-младите – до 29 години, и на най-възрастните потребители – над 70 години, са и най-малки. Средният им размер е съответно 940 и 1080 лева. Младежите представляват около 7% от всички некоректни платци, а възрастните – близо 5%. „Преобладават хората от възрастови групи, които най-често вземат кредити, както и тези, чийто профил позволява отпускането на заем. Тези клиенти най-често търсят финансиране от банкови институции, но и нерядко прибягват към микрокредитиращи продукти”, поясни Лилия Димитрова.

От компанията уточниха още, че 85% от купените от тях дългове са необслужвани потребителски кредити към банки. Останалите 15% са ипотечни и корпоративни лоши заеми. В портофолиото на компанията почти не присъстват изкупени задължения към телекоми и ютилити компании, тъй като са почти несъбираеми.

Приблизително 60:40 е разпределението на мъже и жени, сочат още данните на компанията. „Мъжете, освен че представляват по-голям потребителски дял, задлъжняват и за по-големи суми. Средният размер на техните задължения е близо 2 500 лева, докато дамите изпитват затруднения със средна сума от малко над 2 000 лева”, посочи Димитрова.

Преобладаващата част от потребителите – 70%, изпадат в невъзможност да погасят само едно задължение. Малко над 21% имат по два заема, с чието изплащане срещат затруднения, докато три кредита имат почти 7% от хората. Едва 2% от задлъжнелите лица имат 4 или повече „лоши” заема.

Софиянци логично представляват най-голям дял от нередовните платци като абсолютен брой, следвани от останалите три големи града – Пловдив, Варна и Бургас. Жителите на Морската столица обаче задлъжняват с най-голям размер суми – 5441 лева на фона на средния дълг в  София, който е 4467 лева. Монтана и Враца, традиционно считани за градове с голям брой нередовни платци на глава от населението, за съжаление, и този път заемат челните места.

гг

„Въпреки относително малкия си брой жители, част от населените места в Северозападна България демонстрират висок дял на изпаднали в просрочие граждани, съизмерим с този в големите градове. Считам, че в тези зони трябва да се работи усилено за повишаване на финансовата култура и знания на населението. Разбира се, мерките биха били безрезултатни, ако бизнесът и образованието не вървят заедно в посока откриване на нови работни места в региона”, обясни още Лилия Димитрова.

Тя сподели също, че в действителност невъзможността за плащане е основание за относително малък дял от потребителите. Повечето не плащат заради ниска финансова култура и абсолютното нежелание да преговарят с кредиторите си. „Повечето потребители опитват да избегнат изобщо връщането на изтеглената сума, а така на практика те губят възможността всички разходи по събирането да останат за сметка на кредитора”, каза Димитрова и поясни, че едва 20 от некоректните платци са склонни на преговори. 

Тя допълни още, че процесът по събиране на необслужвани задължения може да стане значително по-ефективен, ако кредиторите променят подхода си. За тази година е отчетено намаление в цените на лошите банкови кредити. „Вместо да продават почти невъзможните за събиране заеми, при това късно, да започнат да  възлагат на външни компании, още на ранен етап. По този начин ще се спести много време, което в момента се губи в резултат на неефективно събиране от вътрешни отдели на кредиторите, които нямат нужната специализация. Разбира се, своевременното събиране ще спести и много средства. А това са пари, които всеки потребител плаща в лихвите по кредитите си и особено в месечните си такси”, каза изпълнителният директор на Frontex International.