Парите в Сребърния фонд се стопиха с 24 млн. лв. през ноември

2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината е почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г."

В края на ноември 2020 г. средствата, натрупани в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по-известен като Сребърен фонд, са в размер на 3,286 млрд. лв. Това е с почти 24 млн. лв. по-малко от сумата в края на октомври, показват данни на Министерство на финансите. Все пак обаче от началото на годината тази стойност е нараснала със 182 млн. лв.  

Трансферираните през ноември 2020 г. средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ в Държавното обществено осигуряване (ДОО) са в размер на 31,61 млн. лв., от които 23,92 млн. лв. са за сметка на централния бюджет. Сумата в края на третото тримесечие бе в размер на 52,51 млн. лв. Общо за 2019 г. трансферираните пари са 181,85 млн. лв., а за първото тримесечие на тази година сумата е 13,98 млн. лв.

сф2

На 16 декември правителството прие Дългосрочната инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на Фонда за периода 2021-2023 г. Двата документа са одобрени от Управителния съвет на Фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход за управление на активите, при спазване на принципите за надеждност, ликвидност и прозрачност.

"Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Фонда е тяхното депозиране в отделна сметка в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея“, пише в документите.

Така на практика резервните пари за пенсии, които трябва да гарантират стабилност на пенсионната система, ще се управляват все така консервативно, както и към момента и това според управляващите е най-безопасната стратегия.

Бизнесът от години настоява постъпленията в Сребърния фонд да се подкрепят с допълнителни източници, но към момента не се очертава това да се случи. По закон той би следвало да се пълни от бюджетните излишъци, от пари от концесии и приватизация, но и отново по закон не може сумите в него да бъдат инвестирани.

Припомняме, че Сребърният фонд бе създаден през 2007 г. с около 2 млрд. лв., като за 12 години в него са се натрупали едва 1,2 млрд. лв. допълнителни средства.

Предназначението му е да подкрепя пенсионната система, но реално средствата в него не биха стигнали за изплащане на пенсиите дори за няколко месеца. Дефицитът в системата възлиза на над 4 млрд. лв. за 2019 г.

От 2011 г. парите във фонда не носят никаква доходност и седят на депозит в БНБ при нулева лихва. Замисълът на фонда е в годините между 2018-та и 2030-та, когато пенсионерите станат повече, а работещите – по-малко, той да помогне. Но не с увеличение на пенсиите, а през бюджета на НОИ – за цялостна пенсионна реформа. 

През 2012 г. Симеон Дянков, в качеството си на финансов министър, се опита да прокара законови промени, според които парите да могат да се инвестират и в български ДЦК, с което на практика държавата да получи възможност да се самофинансира. Идеята обаче срещна яростен отпор от опозицията, а малко след като идеята беше лансирана, България получи писмо от Европейската централна банка, в което намеренията на Дянков бяха остро критикувани.

В края на 2018 година сумата, постъпила във фонда, е само със 182 млн. лв. по-голяма, отколкото е била в края на 2018 г. Увеличението е дошло от 101 млн. лв. приходи от концесии. От приватизация са постъпили само 1,1 млн. лв., а от глоби и санкции, свързани със следприватизационния процес, приходите възлизат на 2,6 млн. лв.

сфмф

През 2019 г. на заседание на УС на фонда бе обсъдена разработената от НОИ дългосрочна бюджетна прогноза за развитието на пенсионната система в периода 2019-2070 г. Според тази прогноза основните параметри, определящи приходите от осигурителни вноски на ДОО за периода 2019-2070 г., са броят на осигурените лица, средният осигурителен доход, размерите на осигурителните вноски и процентът на събираемост. Очакванията са, че приходите от вноски като процент от БВП нарастват от 6,3% до 6,7% в периода 2018-2037 г. След 2037 г., при постоянни стойности на средната осигурителна вноска и на дела на осигурените лица от общия брой заети лица, приходите от осигурителни вноски се задържат на ниво от 6,7% до края на прогнозния период.

Разходите за пенсии имат най-голям дял (над 84 на сто) от общите разходи на ДОО. Разходите за краткосрочни обезщетения и административни разходи са около 16 на сто от общите разходи. За 2019 г. очакваните разходи за пенсии представляват 8,5% от прогнозния БВП.

Според доклад на Министерство на финансите от края на 2019 г. за състоянието на Сребърния фон в дългосрочен план могат да бъдат разграничени три етапа в динамиката на разходите за пенсии като дял от БВП. В рамките на първия етап, обхващащ периода между 2019 г. и 2037 г., се очаква делът на разходите за пенсии от БВП да намалява поради постепенното нарастване на пенсионната възраст и на изискуемия осигурителен стаж, достигайки най-ниската си стойност от 7,9% в периода 2031-2037 г.

Вторият етап обхваща периода от 2038 до 2062 г., когато в резултат на процеса на застаряване на населението и очакваната по-висока средна продължителност на живота разходите за пенсии като процент от БВП ще започнат да нарастват, достигайки най-високата си стойност от 9,7% в периода 2057-2062 г.

Третият етап обхваща последните осем години от прогнозния период, когато се очаква известно намаление на дела на разходите за пенсии до около 9,3% от БВП поради прогнозираните от Евростат по-високи нива на раждаемост и постепенното увеличение на дела на населението в работоспособна възраст в края на периода.

От МФ посочват, че освен демографските фактори, влияние върху динамиката на разходите за пенсии в дългосрочен план ще оказва и предоставената възможност на осигурените лица, родени след 1959 г., които до август 2015 г. се осигуряваха задължително в ДОО (I стълб) и в универсален пенсионен фонд (II стълб), да променят осигуряването си и да преминат на самоосигуряване само в първия стълб с увеличена осигурителна вноска. При допускането 100% от родените след 1959 г. да изберат осигуряване в I и II стълб през първите няколко години на прогнозния период дефицитът се подобрява, като в периода до 2070 г. дефицитът се задържа на нива под 5% от БВП, поради постепенното нарастване на пенсионната възраст и на изискуемия осигурителен стаж.

Резултатите от дългосрочната оценка показват, че системата ще остане на дефицит през целия период до 2070 г. За 2018 г. размерът на трансфера от държавния бюджет към бюджета на ДОО за покриване на недостига от средства е 3,857 млрд. лв., или 3,6% от БВП. При очаквана стойност от 3,4% от БВП за 2019 г., през следващите години недостигът от средства по бюджета на ДОО в абсолютна стойност ще нараства, но неговият дял от БВП ще намалява, достигайки най-ниската си стойност от 2,4% от БВП през 2038 г. Това се дължи основно на намалението в броя на пенсионерите с около 250 хиляди до 2040 г. в резултат на по-строгите условия за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обясняват от МФ.

Дългосрочната прогноза за периода 2018-2070 г. показва, че балансът на ДОО ще бъде отрицателен за целия разглеждан период. От около 3,4% от БВП през 2018 г. недостигът от средства ще достигне 4,7% през 2070 г. Движещите фактори са свързани най-вече с неблагоприятното влияние на демографските процеси – по-ниската раждаемост, наред с повишаващата се очаквана продължителност на предстоящия живот, водят до намаляване на населението и влошаване на неговата възрастова структура.