Колекторските фирми се обявиха против абсолютната давност

Предлаганите към момента решения са „на парче“ и в ущърб на потребителите. Така Асоциацията на колекторските агенции определи последните промени, приети на първо четене в пленарна зала в Закона за задълженията и договорите, според които се въвежда 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на частните задължения на физическите лица.

Фирмите от бранша заявяват своята категорична подкрепа за търсене на решение на съществуващия проблем с „вечния длъжник“ през законодателни промени, но според тях въвеждането на безусловна 10-годишна давност на всички задължения на физическите лица не само, че няма да реши проблема с „вечния длъжник”, но и ще създаде поредица от нови проблеми и рискове, които ще бъдат платени от добросъвестните граждани.

Законопроектът крие множество подводни камъни, се казва в становището на асоциацията. „Прибързаното му окончателно приемане, без да се вземат предвид мненията на експертите – икономисти, финансисти, банкови институции и без да се отчетат позициите на Министерството на финансите и Министерството на правосъдието, КРИБ, Асоциацията на банките, ВКС може да доведе до сериозни сътресения на икономическата среда у нас.

Добрите европейски и световни практики предлагат законово решение на проблема с „вечния длъжник“ през закон за личния фалит. Такъв би дал защита на хората, изпаднали в невъзможност да изплащат дълговете си, но след задължително обследване на тяхната добросъвестност“, пише още в документа.

Според бранша текстовете на приетите на първо четене промени в Закона за задълженията и договорите предполагат безусловна давност, т.е. след изтичането на 10-годишния срок кредиторът да изгуби всяко право да търси дължимото, поемайки всички финансови щети за своя сметка. На практика, давността представлява намеса в договорните отношения между две страни, като автоматично освобождава неизрядната страна от поетите ангажименти. Поставянето на кредитора в неблагоприятни условия неизбежно ще повлияе върху икономиката и финансовия сектор в страната, като затрудни и оскъпи ресурса. А това ще бъде цена, която ще плати добросъвестният потребител, обясняват от асоциацията.

Колекторските фирми са категорични, че давността ще донесе неминуем обществен дисбаланс между хората, които чакат изтичането на 10-те години, и тези, които съвестно погасяват задълженията си. „Ако даден потребител действително е изпаднал в затруднения, то практиката сочи, че най-често той има повече от един кредит, което означава, че отпадането на един от тях не би решил ситуацията. Световната практика е да има ясни условия, при които дадено лице може да поиска личен фалит и да понесе съответните последствия от това. Остава отворен и въпросът какво се случва с онези задължения, чийто срок е по-дълъг от 10 години. От асоциацията считаме, че проблем има, решаването му е наложително и трябва да се случи съобразно добрата европейска практика, след експертен дебат и в унисон с установените правни и етични норми за договорните отношения в една правова държава“, пише още в становището. 

Припомняме, че темата от години циркулира в общественото пространство, но до конкретни законови промени така и не се стигна.

Още през 2017 г. „Обединени патриоти“ внесоха законопроект, според който необезпечени задължения до 150 хил. лв. на лица, които не обслужват дълговете си в продължение на 10 години, ще се опрощават. Според мотивите им така щяло да се прекрати практиката на „доживотна задълженост“ на длъжниците, която е налице при сега действащото законодателство. И тогава коалиционният партньор твърдеше, че освен в България само в три държави в Европа в момента няма възможност за граждански фалит – Малта, Хърватия и Швейцария. Законопроектът обаче не беше подкрепен в пленарната зала.

През 2018 г. бившият министърът на правосъдието Цецка Цачева също коментира, че България остава единствената държава в ЕС, в която няма разписана процедура как се слага край на дълговете и има вечни длъжници. През май 2018 г. тя обяви, че в българския парламент може да се продължат усилията за промени в законодателството, като преди това се чуе мнението на всички възможни страни. 

Бившият омбудсман Мая Манолова също се опита да прокара своя концепция за законопроект за личния фалит от пролетта на 2018 г., като миналата година тя внесе в НС Закона за гражданската несъстоятелност. Основен мотив беше, че средно за година българите забавят плащания за около 800 млн. лв. Става дума не само за дългове към банки, но и за дългове към фирми за бързи кредити, към лизингови компании, към колектори, към различни монополни дружества.

Законопроектът на Манолова също не получи парламентарна подкрепа.