Финансовото министерство повиши прогнозата си за средногодишна инфлация до над 10%

Ръстът на БВП за тази година е понижен до 2,2% в пролетната макроикономическа прогноза на министерството

10,4% се очаква да достигне средногодишната инфлация в България през 2022 г. Това показва пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите, публикувана днес. Новият базов сценарий се различава драстично от този през октомври.

В есенната си прогноза държавните финансисти очакваха средногодишната инфлация да бъде 2,2%, а растежът на БВП – 4,9%. В новата прогноза обаче е заложено средногодишно поскъпване на цените от 10,4% и нарастване на икономиката с едва 2,6%.

Според МФ в края на 2022 г. инфлацията ще бъде 10%. Водещ принос за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 16,4% на годишна база през декември. Повишението в цените на транспортните горива се очаква да достигне 25,1% в края на годината. „Съществен принос ще имат и компонентите на базисната инфлация, поради очакваните вторични ефекти от ускореното поскъпване на енергоносителите и затрудненията във веригите на доставки. Услугите ще поскъпнат с 8,1% в края на 2022 г., а неенергийните нехранителни стоки – с 6%“, пише в пролетната прогноза.

В новия базов сценарий се посочва, че руската инвазия в Украйна променя икономическите перспективи за България през 2022 г. и в средносрочен план.

п0

По отношение на потреблението на домакинствата се очаква растеж в размер на 2,4%. Това представлява съществено забавяне спрямо отчетеното нарастване от 8% през 2021 г., както и спрямо оценката от предходната прогноза за увеличение от 3,8%.

Психологическият ефект от военния конфликт генерира значителна несигурност в нагласите на потребителите, а ускорението на инфлацията ограничава реалния разполагаем доход на домакинствата и покупателната им способност, отчитат от МФ.

п1

Повишената несигурност, по-високите производствени разходи, нарушените доставки и по-слабото външно търсене се очаква да се отразят и в отлагане на инвестиционни планове, се посочва още в анализа. Според финансовото министерство това би възпрепятствало възстановяването на частните инвестиции до нивата от 2019 г. след регистрираните спадове през 2020 и 2021 г. Очаква се публичните капиталови разходи да подкрепят нарастването на инвестициите в основен капитал, което се прогнозира да достигне 7,6%.

Силният косвен ефект от конфликта в Украйна по линия на по-умереното търсене от основни търговски партньори на България, съчетан с директния ефект – значително ограничаване на износа към Русия и Украйна, ще се отрази в забавяне на темпа на износа на стоки от България през 2022 г. (3,1%).

По отношение на международните пътувания се очаква почти пълно ограничаване на руските и украински туристи в България през годината, а по-високата несигурност и географската близост на страната ни с конфликта ще се отрази в значително забавяне на растежа на посещенията от други страни.

Прогнозата за динамиката на заетостта през 2022 г. е повлияна основно от очакваното развитие на икономиката, както и от потока от украинци, потърсили временна или международна закрила на територията на България.
Според прогнозата на територията на страната ще останат около 135 хиляди украинци, от които започналите работа ще са около 55 хиляди души и те средногодишно ще са заети за период от шест месеца.

Този поток от нови заети обуславя ръст на заетите през 2022 г. от 1,7%. За 2022 г. се очаква безработица от 5%.
Реалното нарастване на доходите от труд се прогнозира да се възстанови отчасти през 2023 г., като едва през 2024-2025 г. може да се очаква то да е съпоставимо с темповете в периода преди 2021 г.

През 2022 г. търсенето на кредити ще се забави в сравнение с предишната година, в съответствие с очакваното влошаване на икономическата ситуация и повишената несигурност. Растежът на вземанията на предприятията ще се забави до 4,6% в края на годината, а този на домакинствата - до 9,9%.

Ограничаващо кредитната активност влияние от страна на предлагането може да има и обявеното от БНБ постепенно увеличение на нивото на антицикличния капиталов буфер през октомври 2022 г. и в началото на 2023 г. Въпреки прогнозираното забавяне на ръста при жилищните кредити през 2022 г. темпът на увеличение ще остане относително висок, очакват от МФ.

Привлечените депозити в банковата система ще продължат да нарастват с относително високи темпове до края на 2022 г., отчитайки завишената несигурност. Очакванията са в края на 2022 г. паричното предлагане да забави годишното си нарастване до 9,7%.

Рискове

Спирането на вноса на енергийни суровини от Русия би имало по-големи икономически последици, но те са трудни за количествено определяне на този етап, смятат от министерството.

Рисковете пред прогнозата за инфлацията са преобладаващо във възходяща посока, като се свързват с несигурността за разрешаването на конфликта в Украийна и произтичащата от това вероятност за продължаващо повишение на международните цени на основни международно търгуеми суровини (петрол и природен газ, храни, метали, торове). Друг фактор, който може допълнително да ускори инфлацията в страната, са формираните високи инфлационни очаквания, които са повлияни от поскъпването на стоки от първа необходимост – в т.ч. храни и енергия.

Риск продължава да бъде и епидемичната ситуация, вероятността от поява на нов вариант на коронавируса и въвеждането на ограничения, въпреки че данните от последната година не показват съществен отрицателен ефект върху икономиката по тази линия.

От МФ са изготвили и алтернативен сценарий. Това се налага, тъй като един от основните рискове от военния конфликт в Украйна е свързан с изостряне на геополитическото напрежение и по-съществено нарушаване на международната търговия, вкл. появата на сериозни затруднения по веригите на доставка. За страните, разположени в по-голяма близост до конфликта, този риск е по-ясно изразен. В алтернативния сценарий е разгледан пряк шок върху външния сектор на икономиката от нарушаване на търговията в региона. Той е представен чрез допускане за невъзможност за осъществяване на част от вноса, по-ниско производство и по-нисък износ.

п2
Алтернативните допускания се отразяват в по-висока инфлация най-вече през 2022 и 2023 г., съответно с 2,9 и 2,2 пр.п. над темпа в основния сценарий. В алтернативния сценарий се очаква и спад на вноса на стоки през 2022 г., което представлява отклонение с 8,7 пр.п. спрямо базисния сценарий. Реалният растеж на БВП ще бъде с 2 пр.п. по-нисък през 2022 г., ако се сбъдне алтернативният сценарий.