Част от фирмите получават отсрочка за подмяната на касовите апарати до септември

Малките икономически оператори, които ползват обикновен касов апарат, ще трябва да изпълнят изискванията на новата Наредба Н-18/2006 за фискалните устройства до 31 март, а за управляващите продажбите си с компютърни системи срокът ще бъде удължен до края на септември. Това съобщи пред bTV финансовият министър Владислав Горанов.

„Темата с промяната на наредбата за касовите апарати е от август миналата година. Това, което изведнъж се оказа голяма изненада за българския бизнес, от много месеци е тема на дебат“, коментира министърът.

Той заяви, че за тези, които използват обикновен касов апарат, който не е свързан с компютърна система за управление на продажбите, и са регистрирани по ДДС срокът 31 март остава. Има достатъчен на брой одобрен тип касови апарати и голяма част от тези малки икономически оператори вече са изпълнили наредбата. 

„Срокът по отношение на тези икономически оператори, които използват компютърни системи за управление на продажбите, за които се иска промяна на софтуера, съобразен с наредбата, от мен зависи, коментирахме го с колегите от НАП, ще го удължим до края на септември“, обеща Горанов.

„Дано бизнесът успее да се справи, защото винаги в последния момент започваме да се опитваме да спазваме правилата и се оплакваме от държавата“, каза той.

Запитан за Венецуелската афера той заяви, че „паричните потоци са стигнали до българска банка през кореспондентски банки, които са вътрешни и не само“.

„Да не бързаме с изводите дали говорим за някакво нарушение на закона. Със сигурност говорим за трансфери от държава, за която нашето правителство споделя, че нещата не стоят добре“, препоръча Горанов.

Той твърди, че България не е била информирана от чужд дипломат за казуса (американският посланик Ерик Рубин – бел. р.), а посланикът бил извикан от премиера Бойко Борисов, за да разкаже за данните и фактите.

БНБ по думите на Горанов е разполагала с тази информация и е отказала откриването на кореспондентска сметка в тази търговска банка.

„Не бива да се самобичуваме прибързано. Със сигурност сделките и трансакциите изглеждат със съмнителна икономическа логика, но това не са незаконни сделки, доколкото са извършвани от оправомощените за това хора.
Друг е въпросът как се управлява в момента Венецуела и дали това не е опит за отклоняване на ресурс“, обясни министърът.

„Тези трасакции са минавали през кореспондентски банки от държави, които претендират да са по-развити и богати от България“, настоя той.

Запитан ще успеем ли това лято да влезем в чакалнята на еврозоната, той каза: „Трябва да успеем, имаме исторически шанс да проправим път към еврото. Няма нито един аргумент против за замяната на българския лев с еврото“.

„От разговорите, които сме имали в изминалата година и заключенията на Еврогрупата от юли, ако изпълним изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ), за да установим тясно сътрудничество по отношение на банковия надзор, не би трябвало да има пречка българският лев да влезе в ERM II”.

Финансовият министър отчете, че заплатите в Гърция са по-високи от българските, но посочи, че минималната заплата у нас е нараснала с 50% за последните няколко години, а средните доходи също растат.