България в механизма на обменните курсове и в банковия съюз: сравнение с какво?

Присъединяването към Валутно-обменния механизъм II (ERM II) и банковия съюз е решение с голяма обществена значимост. В този и следващите броеве на „Преглед на стопанската политика“ Институтът за пазарна икономика ще публикува мнения по темата на външни автори. Текстовете са без редакторска намеса.

Когато за пръв път в началото на тази година се оказа, че България осезаемо се приближава до членство в Европейския валутен механизъм (ЕВМ) и в банковия съюз, започнаха да се изказват или настоятелно повтарят вече казани аргументи против подобно развитие. Повечето от тях посочват сериозни структурни и текущи слабости на еврозоната и как доближаването и евентуалното влизане на България в нея може да крие сериозни опасности. Немалко от тези аргументи са напълно уместни и разумни и в никакъв случай не бива да бъдат пренебрегвани. Въпросът е дали те са достатъчни като основание държавата България да предприеме една или друга стратегия, пише в анализа на Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии.

Отговорът на този въпрос е категорично не. Причината е, че политиките на една държава са действие. Това означава, че те включват използване на разум при прилагане на оскъдни средства за постигане на цел.

Отговорът на въпроса дали едно или друго действие е за предпочитане зависи от сравнително подреждане (ранкиране) на възможните според разумни очаквания степени на постигане на желаните цели при прилагане на оскъдните средства по един, втори, трети или стотен начин.

С други думи описването на една единствена алтернатива няма как да бъде достатъчно за достигане до отговор на въпроса дали тази алтернатива е за предпочитане или не с оглед постигане на целта. Трябва да се опишат и другите, да се сравни разходът на средства и степента на постигане на целта измежду тях и едва тогава да се действа.

Та описването на еврозоната като несъвършена и приемането въз основа само на това описание за дадено, че запазването на сегашната система на валутен борд в България за нещо предпочитано, е некоректно в много отношения.

Първо, еврозоната е нещо човешко и поради това няма как да е съвършена. Същото важи за валутния борд.

Второ, алтернативата на една несъвършена човешка подредба винаги е друга несъвършена човешка подредба: идеален паричен режим не съществува.

Трето, освен необходимостта от навлизане в конкретика между алтернативите, е необходимо тази конкретика да се разглежда в точно определен и много тесен ракурс: как едната или другата алтернатива ще се отрази на постигането на целта от гледна точка на: 1. България; 2. Днес; 3. На предела (т.е. единствено важната е маргиналната промяна – повече или по-малко придвижване към целта).

Четвърто, налага се да направим допускане за целта. Да допуснем, че тя е българите да имат паричен режим основан на здрави пари. Това веднага препраща целия разговор в посока качеството на парите от гледна точка на българските стопански деятели.[1]

Ключово важен аспект на фактически наличната в България действителност в момента е фактът, че от самото си начало валутният борд в страната е закотвен в ясна и недвусмислена стратегия за излизане от този паричен режим чрез възможно най-бързо влизане в еврозоната и приемане на еврото за национална валута.

Фразата „възможно най-бързо“ е от огромно значение тук. Тя означава, че всякакъв официално обявен отказ на българските управници от това възможно най-бързо придвижване, например чрез искане на отсрочки и поставяне на предварителни условия (като наличие на консенсус) за продължаване на придвижването, автоматично и незабавно променя целия режим на валутен борд в страната, като той престава да има досегашната си котва.

И така, въпросът е какво ще се случи на предела в България при даденостите на конкретната ѝ ситуация днес по отношение на качеството на парите, които българските граждани използват, при влизане в МОК2[2] и в банковия съюз, в сравнение с официално обявяване на отказ на България от досегашната ѝ стратегия за възможно най-бързо влизане в еврозоната.

Отговорът на този въпрос е прост. Стратегията на незабавно влизане в МОК2 и в банковия съюз в конкретния контекст на България днес ще доведе до по-високо качество на парите за българските граждани в сравнение с възможните реалности при отказ от стратегията за възможно най-бързо влизане в еврозоната. Това е вярно въпреки напълно основателните критики и изтъквани слабости на еврозоната.

Причините за този отговор са много, тук ще бъдат споменати три.

Първо, влизането в МОК2 и в банковия съюз и свързаното с него ясно приближаване на България към еврозоната от една страна ще запази качеството на резервите на БНБ точно каквото е и в момента, но със сигурност ще намали субективно преценяваната от стопанските деятели вероятност, колкото и малка да е тя, от свързано с български неуредици дестабилизиране на паричния режим. Напротив, при обявяване на отказ от стратегията за възможно най-бързо влизане в еврозоната, тази вероятност със сигурност ще се увеличи – може би не с много, но осезаемо.

Второ, влизането в банковия съюз ще направи надзора над българските банки двустепенен и значително по-неутрален (политически и братовчедски) отколкото е в момента. Да, тук има известна опасност някои банки с чуждестранни собственици да се преобразуват в клонове и значително да намалят наличния в самите тях капитал, но пък срещу този риск за качеството на депозитното покритие (което със сигурност е част от качеството на парите) се изправят огромните за мащаба на България европейски ресурси за посрещане на евентуални банкови проблеми. И се елиминира доказано валидния за България проблем с малко, но показателни и сериозни затруднения на надзора на БНБ да елиминира упоритото присъствие на високо рискови и застрашаващи спестяванията на клиентите (и оттам качеството на парите) нежелателни практики в банки с български капитал.

Трето, статутът на българския лев в очите на основни външни партньори на българските стопански деятели, ще се подобри, дори и да е с малко. Това означава по-ниски разходи по стопанското общуване на българите с останалия свят.

Нито един от тези аргументи не се е опитва да твърди, че еврозоната е нещо съвършено или че тя няма сериозни проблеми. Твърдението е, че решението за запазване на стратегията за възможно най-бързо присъединяване към нея остава възможно най-добрата от гледна точка на качеството на българските пари в конкретния контекст на България днес.

От друга страна, при отказ от възможно най-бързо придвижване към еврозоната, стабилността на режима на валутен борд в България става проблематична[3] и това само по себе си е сериозно влошаване на качеството на парите на българите.

На критиците на присъединяването към МОК2 и банковия съюз се налага да обяснят поне две неща: първо, с какъв режим предлагат да бъде заменен закотвения във възможно най-бързо влизане в еврозоната валутен борд и, второ, какви биха били предимствата на този евентуален режим.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

[1] Виж Philipp Bagus, “The quality of money”, The Quarterly Journal of Austrian Economics, vol. 12 no. 4, 2009: https://cdn.mises.org/qjae12_4_2.pdf . Позоваването точно на този автор никак не е случайно тук. Крайно едностранчиво е неговата академична дейност да се асоциира единствено с „Трагедията на еврото“.

[2] Механизъм на обменните курсове 2, формално възприетият превод на Exchange Rate Mechanism 2, неправилно познат в България като „чакалнята за еврозоната“.

[3] В това отношение аргументите на Иван Костов в неговата студия „План Б в дискусията за валутния борд“ (http://www.riskmanagementlab.com/wp-content/uploads/2017/04/Plan_B_v_diskusiata_za_valutnia_bord_21.03.2017.pdf ) са напълно основателни.

* Георги Ганев е преподавател в Стопански факултет на Софийския университет, където води курсове по Макроикономика и Пари, банки и финансови пазари. Програмен директор е по икономически изследвания в Център за либерални стратегии. Тясната му област на експертиза е парична теория и парична политика.