„Бюджетът без реформи“ мина на първо четене в пленарна зала

Депутатите приеха на първо четене държавния бюджет за 2020 г. След дълго четене на доклади от всички парламентарни комисии и удължаване с 30 минути на пленарното време народните представители гласуваха план-сметката със 126 гласа „за" и 92 „против".

Разчетите за догодина имат три основни приоритета - повишаване на доходите, повече за образование и повече за здравеопазване. За първи път от години бюджетът ще бъде балансиран. Промяна в данъчните ставки не се планира. Както всяка година най-много публични средства ще бъдат изразходени за социално осигуряване, здравеопазване и отбрана. А най-малко за култура и спорт.

„Принципът „Колкото изкарваш, толкова да похарчиш“, определян като консервативен, но благоразумен при провеждането на фискалната политика, е поставен като цел за бюджетното салдо през следващата година. Предлагам той ще бъде запазен и след 2020 г.“, каза в началото на дебатите финансовият министър Владислав Горанов. Последователно през последните няколко години ограничавахме размера на превишението на разходите над приходите, за да можем за 2020 година да представим един бюджет, в който тези два показателя са изравнени, подчерта той. „Още с коалиционното споразумение от 2017 година поехме ангажимент партиите, които подкрепят правителството, да не поставят темата за промяната на данъчната система. Такъв дебат е възможен, но предлагам той да се състои в началото на новия управленски мандат, а Конституцията предполага това да е през 2021 г.“ припомни Горанов. Той подчерта, че очакванията самата фискална рамка да извършва структурни реформи са твърде амбициозни.

Според управляващите с новата план-сметка има с какво да се похвалят, а фактите около числата били „изопачени". „Средният размер на пенсията през 2020 г. се предвижда да премине 400 лв. и да достигне до 412,28 лв. Пак от юли 2020 г. минималният размер на пенсията се повишава от 219 лв. на 234 лв. От началото на мандата на правителството на Борисов минималната пенсия се е повишила с 46%“, аргументира се народният представител от ГЕРБ Александър Иванов по време на дебата.

Според Йордан Цонев от ДПС обаче липсват реформи, които да бъдат финансирани от бюджета. Той определи разчетите за догодина като „още повече от същото“ и обяви, че партията му няма да подкрепи законопроекта. Според него в планирането на държавните финанси няма развитие и се тъпче на едно и също място години наред, но подчерта, че от ДПС са „добронамерени“.

Очаквано, от БСП също не харесаха разчетите на финансовия министър Владислав Горанов за догодина. Лидерът на социалистите Корнелия Нинова обяви, че бюджет 2020 бюджет на застоя, а между първо и второ четене БСП ще внесе своя алтернативен бюджет на развитието. Според Нинова новата план-сметка задълбочава демографската криза, и е нужен нов подход в управлението на държавните пари. „Няма политика за децата. Няма политика за младите семейтсва, няма политика за увеличаване на продължителността на живота и политика към възрастите хора. За младите няма никакви стимули за отглеждане на деца, за започване на бизнес. За възрастните хора се предвижда само увеличение на пенсиите с 6 %, които сами разбирате, че не е достатъчно“, каза Нинова и обеща, че ще предложи алтернатива, а партията отново ще настоява за връщане на семейното подоходно облагане. Според нея мерките в бюджет 2020 не са достатъчни и задълбочават проблема с бедността, отварят ножицата между бедни и богати и гарантират увеличаване на неравенството. 

За догодина са предвидени общо 46,8 млрд. лв. приходи, което се равнява на близо 37% от БВП. Това е с около 3 млрд. лв. повече спрямо 2019 г. и заложените 43,54 млрд. лв. приходи за тази година. 

При разходите също има близо 1 млрд. лв. увеличение – от 45,9 млр. лв., планирани за тази година, се очаква през 2020 г. те да достигнат 46,8 млрд. лв. Основните направления, по които ще дойдат тези допълнителни разходи, са повишаването на пенсиите и заплатите в образованието и на държавната администрация. Най-много разходи – 18,43 млрд. лв., са предвидени за социални и здравно-осигурителни плащания. 

Размерът на данъците и осигуровките остава непроменен. Без промяна остава и максималният осигурителен доход - в размер на 3000 лева.

Вноската на страната ни към общия бюджет на ЕС ще бъде в размер на 1,4 млрд. лв.

Любопитно е, че за първи път от няколко години има намаление на капиталовите разходи. Те отдавна се използват като удобен инструмент за реализиране на бюджетни излишъци. Често икономисти коментират, че умишлено държавата залага по-ниски данъчни приходи и по-високи капиталови разходи, за да може лесно в края на година да се отчете положително превишение на приходите над разходите (като преизпълни приходите и не реализира разходите). Тези пари (до 3% от БВП) се харчат без одобрението на депутатите (ако не отидат във фискалния резерв) и в общи линии отчитането им не е толкова строго фиксирано.

За 2020 г. са предвидени 6,55 млрд. лв. капиталови разходи. За тази година те се очаква да достигнат 7,9 млрд. лв., но към края на второто полугодие изпълнението им е едва 23%. По принцип по това перо парите се разходват ударно в края на годината, но въпреки това рядко заложената сума се реализира. Смешното е, че опизицията отправи критки към МФ именно заради намалението на капиталовите разходи. 

Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 % (процент, определен по т.нар. „швейцарско правило” на чл. 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по „швейцарското правило”. За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2.

Минималната работна заплата от 1 януари 2020 г. ще бъде 610 лв. 

Очакваният икономически растеж ще е около 3,3%, като основните двигатели на растежа, измерени през елементите на БВП по метода на крайното използване, са вътрешното търсене - както по линия на потреблението, така и по линия на инвестициите. Частните потребителски разходи се очаква да запазят сравнително висок темп на растеж, каза министърът. Положително влияние върху потреблението ще има и увеличението на разходите за персонал, който се предлага за публичния сектор. Очаква се леко забавяне на инфлацията – около 2,1% годишно в сравнение с 2,5% за 2019 г. поради очакваните намаляващи равнища на международните цени на петрола. Вътрешните фактори за инфлацията обаче се запазват.

В обобщение, в сравнение с тази година се отпускат половин милиард лева повече за здравеопазване, 590 млн. лв. повече за пенсии в съответствие с възприетия пенсионен модел и 196 млн. лв. повече за социални помощи и обезщетения. Има ръст от 116,4 млн. лв. ръст на средствата за програми, дейности и служби по социално осигуряване. 610 млн. лв. повече за образование. Заради ангажиментите на България към НАТО средствата за отбрана са повишени с над 200 млн. лв. спрямо тази година, с което достигат 1,61 % от БВП.