Асен Василев: 10% корпоративен данък остава

10% корпоративен данък остава и нито една българска компания няма да подлежи на по-висока ставка. Това обяви финансовият министър от служебното правителство Асен Василев на брифинг, на който информира, че Министерският съвет одобри позицията на България относно инициативата на Г-7 и ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) за определяне на минималната данъчна ставка, или т.нар. "глобален данък".

С него ще бъдат облагани транснационални компании в първия стълб с оборот над 20 млрд. евро, а по втория – над 750 млн. евро, при условие, че тези компании нямат солидно присъствие в държавата, където ставката ще бъде наложена.

"Ако една чужда компания работи в България и има оборот над 750 млн. евро и по-малко от 25% от нейните работници, нейните активи или общата сума, която плаща на работниците, е в България, тя ще подлежи евентуално на такава ставка, ако съответно друга такава държава е приела това решение евентуално в бъдещето“, посочи финансист №1.

Василев уточни, че "евентуално в бъдещето" означава, че това е процес, който ще се развива във времето, защото предстои приемането на директиви на ЕС и съответните национални регулации.

"Минималната данъчна ставка от 15% ще важи евентуално в бъдеще само за транснационални дигитални компании с обороти над 20 млрд. евро като Google и Amazon, както и за международни компании, които работят в повече от една държава, и имат обороти над 750 млн. евро, при условие, че нямат солидно присъствие в държавата, където новата ставка трябва да бъде наложена. Нито една българска компания няма да бъде облагана с 15% у нас, дори и да има обороти над 750 млн. евро. Оставаме на 10% данък", коментира министърът.

Той прогнозира, че този процес ще продължи още поне четири години, защото трябва да се вземе решение от Европейската комисия (ЕК) и да се приемат евродирективи.

Все пак Василев посочи, че в България подобна промяна би засегнала няколко мултинационални компании, като например търговските вериги. Предложението на ОИСР не се отнася за финансови компании като банки.

Той поясни, че разговори за единна корпоративна данъчна ставка се водят от повече от четири години, като идеята е да се преустанови избягването на данъци от международните компании, които оперират в различни държави.

Предложението на ОИСР е прието от 130 държави. Три европейски страни са против него - Ирландия, Естония и Унгария.

Финансовият министър определи като „пълни глупости и целенасочени лъжи“ информацията от ГЕРБ, че корпоративният данък в България се вдига от 10% на поне 15%, както и твърдението, че служебният кабинет "тайно" е подписал предложението на Г-7 за вдигане на корпоративния данък.

„Това споразумение е за международни компании с големи обороти, които използват това, че работят в повече от една юрисдикция, за да избягват данъци", заяви финансовият министър.

Investor.bg припомня, че в началото на юли, след споразумение на Г-7, 130 държави подписаха под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие  (ОИСР) споразумение за осъвременяване на данъчната рамка за големите мултинационални корпорации. България също е подписала документа.

Той предвижда минимален праг от 15% корпоративен данък за големи международни компании, като авторите на визията подчертават, че настоящата данъчна рамка не е осъвременявана от век и не отразява новите реалности на глобалния и дигиталния бизнес.

Споразумението няма сила на закон - предстои да бъде приведено в законодателството първо на ниво ЕС, а после и в националните законодателства.

Финансовият министър обяви още, че проектът на Националния план за въвеждане на еврото в България е публикуван за обществено обсъждане на портала за обществени консултации на Министерския съвет. Коментари и позиции по документа се събират до 6 август.

За въвеждането на еврото служебното правителство избра сценарий без преходен период -  датата на приемане на еврото съвпада с въвеждане на еврото като официална разплащателна единица. Изборът беше направен в съответствие със структурата на финансовата ни система, както и от големината на държавата ни.

„Пет месеца преди и 12 месеца след въвеждането на еврото, ще има цени и в двете валути. Целта е така да се избегне вдигане на цените", каза Асен Василев и уточни, че т.нар. „двойно обращение“ в търговските вериги ще бъде един месец. След това има период, в който валутите могат да се обменят в банка.

По думите му това означава, че ако страната ни се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г., до 31 януари 2024 г. включително, левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство. След изтичането на този един месец, еврото ще стане единственото законно платежно средство в България.

Според Асен Василев промени за приемане на еврото ще има поне в 15 -20 закона.

Финансовият министър е категоричен, че не очаква въвеждането на еврото да генерира инфлация и заради валутния борд. Той даде за пример други държави, приели европейската валута, където не е упражняван натиск преди това.