Владимир Путин - новият васал на Китай

През 1949 година председателят на Китайската комунистическа партия Мао Дзедун чака седмици в една дача край Москва, за да се срещне с Йосиф Сталин, оплаквайки се от условията, в които е поставен. Когато най-сетне двамата се срещат, Москва сключва изгоден договор за продажбата на съветски оръжия на Пекин, разказва европейското издание Politico.

В годините на Студената война двете страни общуваха трудно, въпреки че споделят една и също идеология за развитието.

Седем десетилетия по-късно няма съмнение кой е водещият в този дует. Руският президент Владимир Путин посети Пекин в началото на февруари, за да потвърди още веднъж приятелските си отношения с Китай. Само няколко дни по-късно Путин нареди началото на т. нар. от него "военна операция" в Украйна. Заради санкците на Запада руската икономика започва да се забавя, а Китай изглежда единствената страна, към която Русия може да потърси помощ.

Китайската икономика, чиято стойност днес надхвърля 18 трлн. долара, държи много добра ръка при определянето на условията за финансова или друга подкрепа за Москва. Президентът на Китай Си Дзинпин споделя същата враждебност към НАТО и Запада, каквито и Путин.

Но достатъчно ли е това?

Основната грижа на Си Дзинпин е просперитет и сигурност за Китай, а не спасяването на Русия. Вероятно Пекин ще купи петрол, отказан от Европа, но при голяма отстъпка в цената. Китай ще помогне на Русия дотолкова, че да не привлече санкции срещу себе си и да загуби способността да продава своите стоки на ЕС или САЩ, пише още изданието.

Публично Китай показва много голяма политическа солидарност с Москва - като цяло търговията между двете страни се увеличи, увеличени са и финансовите трансакции, които не използват долари или евро. Русия и Китай се споразумяха и за бъдещо сътрудничество при разработването на военни технологии.

Външният министър на Русия Сергей Лавров призна наскоро, че след като Западът заема "диктаторска поциция, отношенията с Китай ще растат. Самият Си Дзинпин изглежда има лични симпатии към Владимир Путин и го подкрепя, игнорирайки украинският президент Володимир Зеленски.

Но в същото време Пекин не продава оръжия и части за самолети за Русия. Нещо повече - страната вероятно ще постави висока цена на своята подкрепа. Според анализатори Китай ще поиска да бъде ограничен износът на руско оръжие към Индия - най-големият враг на Китай в Хималаите. От години Индия е най-големият купувач на руско оръжие, сочат данните на Института за проучване на мира, базиран в Стокхолм. Това може да не е по вкуса на китайците, но за Русия е печеливш бизнес.

Само че, за разлика от Студената война, днес Русия ще бъде по-малкият брат, коментира Матю Крьоних, зам.-директор на Центъра за стратегии и сигурност "Скроуфорт" към Атлантическия съвет. Според Александър Габуев от Фондацията Карнеги за световен мир поне в следващите пет години Китай ще бъде в позицията да определя избора на Русия.

Като цяло Китай е страна, която е обсебена от желанието да коригира историческите унижения срещу себе си и да запази своите позиции на глобален лидер. Времената, когато СССР превъзхождаше Китай, са отминали отдавна и Путин едва ли си се е представял в точно тази роля - на "втора цугулка", нападайки Украйна в края на февруари.

Докато Русия е отслабена от войната и санкциите, но без хаос и нестабилност, всичко се подрежда спрямо плановете на Китай, коментират още анализаторите. Изолацията на Москва ще даде допълнителен тласък на отношенията с Китай, но като по-слабия партньор, увеличавайки икономическата и стратегическата зависимост от Пекин.

За Пекин също така е важно и, че санкции срещу Русия наложиха не само САЩ и ЕС, но и три големи азиатски икономики - Япония, Южна Корея и Сингапур. Затова и в момента единствената въпросителна за страната е да успее да изчисли колко далеч може да стигне с подкрепата за Москва, без да бъде санкционирана за това си поведение.

Една от задачите, които трябва да реши Китай, е колко петрол може да купи от Русия, без това да разруши отношенията с други държви. От години Русия и Саудитска Арабия са основни доставчици на суровината за Китай. По данни на анализатори през май доставките по море на руски петрол се увеличават до 1,14 млн. барела на ден, което е най-високото ниво за последните две години. През 2021 година Русия доставяше средно по 800 хил. барела на ден за Китай.

Тези покупки обаче са малко повече от политическа подкрепа за Кремъл - заради санкциите и репутационната щета, руският петрол в момента се търгува с между 20 и 30 долара по-евтино от другите сортове петрол на пазара. Да изкупува всичкия петрол, който Русия в този момент доставя на Европа обаче би означавало зависимост от един доставчик, която Пекин не иска да придобие. Общо вносът на петрол в Китай е около 10 млн. барела на ден и вероятно Китай ще може да си позволи още малко руски петрол, преди да наруши своите лимити.

Подобно е положението и при доставките на природен газ. Часове преди началото на Олимпийските игри Китай и Русия подписаха споразумение за увеличаване на износа на газ до 48 млрд. куб. метра годишно, спрямо 4,1 млрд. куб. метра руски газ, които Китай купи през 2020 година. Но за целта е нужно изграждането на газопровода "Силата на Сибир 2" и Китай ще очаква атрактивни условия по доставката в замяна на подкрепата си за проекта.

Андрей Кортунов, директор на подкрепяния от Кремъл Руски съвет за международни отношения, коментира, че руският елит едва ли има желание да се обвързва с Китай. След началото на войната в Украйна обаче Москва няма друг избор. В много отношения Китай остава единствен партньор за Русия след наложените санкции от Запада, коментира той.