Защо Америка е опасно поляризирана, а Европа - не?

Сравнете двама лидери. Рейтингът на Доналд Тръмп почти не помръдна по време на неговото президентство, като поддръжниците му отхвърляха всеки скандал като „фалшива новина“. Но когато се оказа, че Борис Джонсън е бил домакин на парти по време на блокада, неговите поддръжници избягаха: нетният му рейтинг (одобрение минус неодобрение - бел. прев.) се срина от +29% през април 2020 г. на -52%, според YouGov, пише Саймън Кюпър за Financial Times.

Така в своя микрокосмос съществува уникалната американска поляризация. Хората често обсъждат поляризацията като глобален проблем, но всъщност в повечето западноевропейски и дори латиноамерикански демокрации съперничещите си лагери не са дълбоко окопани, нито винаги напълно сериозни.

Западната поляризация достигна своя връх между 2016 и 2018 г. с победите на Brexit, Тръмп и Жаир Болсонаро, с насилието при сблъсъцитe за независимостта на Каталуния и с влизането на антисистемното движение „Пет звезди” и нативистката Лига в правителството на Италия.

Днес САЩ остават опасно поляризирани - повече като Турция или Индия, отколкото като Западна Европа. Сред републиканците, по-специално, етническите, религиозните и идеологическите идентичности често са в перфектен синхрон. Мнозина вярват, че Бог подкрепя тяхната партия. Подтикнати от Тръмп, те се страхуват, че тяхното племе е под екзистенциална заплаха. В проучване на Университета Джордж Вашингтон повечето републиканци казват, че „традиционният американски начин на живот изчезва толкова бързо, че може да се наложи да използваме сила, за да го спасим“. Те имат достатъчно огнестрелни оръжия.

САЩ също така са обременени от своята конституция, която, наред с други неща, направи Върховния съд - може би най-могъщата политическа институция в страната, като се има предвид блокажа в Конгреса - минал победител, който взема всичко. (Полша има подобен проблем.) Отстъплението от демокрацията в САЩ бе малко, откакто южните щати препятстваха много чернокожи да гласуват до края на 60-те години.

Западна Европа е по-кротка. Разделенията са дълбоки, но повечето от нейните граждани просто не се интересуват много от политически въпроси и не могат да им се гневят с години. Историята на Европа се състои в забравянето на миналите поляризации. В противен случай Финландия все още щеше да премисля гражданската си война от 1918 г., а главите на протестантите щяха да висят от портите на френските градове.

Днешната британска деполяризация е пример за това. Повечето привърженици на напускането на ЕС празнуваха победата в референдума за Brexit не толкова като революция, колкото като вид футболен мач: „Загубихте, примирете се!“ Те не вярват, че Бог искаше Brexit. Нито лежат будни през нощта, страхувайки се, че ордите на поддръжниците на оставането ще ги убият в леглата им. Всъщност тези етикети отпадат, тъй като Brexit губи значимост и се свежда до непроницаеми преговори по нещо, наречено член 16. Миналата година във Великобритани имаше повече търсения в Google за футболния клуб Астън Вила, отколкото за Brexit.

За това помага и фактът, че повечето избрани лидери, различни от Тръмп, се стремят да намалят напрежението. Демокрацията е система за управление на конфликти, която обикновено е отегчителна. Новият лидер на Чили Габриел Борич обеща да бъде "президент на всички чилийци". В Испания министър-председателят Педро Санчес понижи температурата относно независимостта на Каталуния, като помилва девет хвърлени в затвора сепаратистки лидери. Наскоро в Барселона забелязах много по-малко каталунски знамена, висящи от балконите на апартаментите, отколкото преди.

Премиерът Санчес имаше друг мотив за помилването. Той искаше каталунските партии да подкрепят другите му политики. Необходимостта от изграждане на коалиции е обединяваща сила в много европейски демокрации. В Италия Лигата и „Пет звезди” сега са част от технократското правителство на Марио Драги. Някои поляризиращи партии като тази на Ерик Земур във Франция или Vox в Испания все още се опитват да посочат грешките на обществото и след това да ги яхнат, но те привличат малко последователи - много от които разбират, че няма риск тези групи някога да вземат властта и просто искат малко екшън. Матьо Лефевр, директор на неправителствената организация за борба с поляризацията „Повече общо”, предупреждава, че има по-голяма опасност някои общества да изпаднат в апатия, отколкото да изберат екстремисти.

Едно нещо, което обединява европейските общества, е, че повечето хора все още научават новините от държавните електронни медии. Във Великобритания почти 100 процента от възрастните използват BBC всеки месец. Хората се оплакват от новините на BBC, но повечето от тях им се доверяват. Когато около Джонсън избухват скандали, едва ли някой казва, че всичко е просто „фалшиви новини“. Дори в Бразилия много от привържениците на Болсонаро го виждат ясно: рейтингът му се срина, след като се провали в справянето с пандемията. Антисистемните политици извън САЩ обикновено плащат цена за лошото си управление.

Тук има по-голяма поука. Експертите често генерализират ситуацията в САЩ, докато всъщност Америка е изключение сред западните демокрации. Нейните поляризация, филтърни балони и икономическо неравенство са необичайно лоши. Но тъй като международният дебат е движен непропорционално от англоезични медии и академични кадри от американските университети, понякога се оказва, че обсъждаме американските проблеми, сякаш те засягат целия развит свят.

Вместо това, като нова версия на американската изключителност, трябва да приемем САЩ като специален случай и да изготвим планове за справяне, ако демокрацията им се срине.