В широкообхватна атака срещу икономическата професия, публикувана в New York Review of Books, антропологът Дейвид Гребър обръща особено голямо внимание на концепцията за парите, пише Томас Хейл за Financial Times.
Той изтъква твърдението на Тереза Мей по време на общите избори във Великобритания през 2017 г., че „няма вълшебно парично дърво“. Това стоеше и в основата на дебата за строгите икономии и държавните разходи:
„Необикновеното нещо във фразата на Мей е, че тя не е вярна. Във Великобритания има много вълшебни парични дървета, както има такива и във всяка развита икономика. Те се наричат „банки“. Тъй като съвременните пари са просто кредит, банките могат и наистина създават пари буквално от нищо просто като дават заеми. Почти всички пари, които циркулират във Великобритания в момента, са създадени по този начин”, пише той.
Гребър, преглеждайки нова книга от Робърт Скиделски, продължава, цитирайки анкета на Positive Poll, показваща, че повечето политици "не знаят" откъде идват парите. Аналитичният център, който по принцип оглавява гледна точка за икономиката, основана на горепосоченото наблюдение за създаването на пари, също използва това прецизно позоваване на речта на Мей през 2017 г.:
„Не казваме, че Мей е права за държавните разходи. Но дали представата за вълшебното парично дърво, която стана много популярна, е полезен, или проницателен начин да мислим за банките? Отговорът е категорично „не“, независимо от вашата политика.”
Въпросните претенции обикновено водят началото си от документ на Английската централна банка (АЦБ) от 2014 г., озаглавен „Създаване на пари в съвременната икономика“, на който Гребър отделя няколко параграфа. Този документ критикува традиционните обяснения за парите в учебниците и показва как търговските банки създават пари чрез акта на кредитиране. Той въодушевява онези, които смятат, че академичната икономика има недостатъци.
На пръв поглед радикалните и контраинтуитивни постулати, съдържащи се в документа по отношение на създаването на пари от търговските банки, в никакъв случай не са нови. Икономистът Йозеф Шумпетер в своята История на икономическия анализ от 1954 г. заявява, че до 1930 г. „голямото мнозинство“ икономисти са приели мнението, че банковото кредитиране създава депозити, макар да добавя, че им е било трудно да променят гледната си точка.
Като цяло сега има съгласие по темата, което отговаря на въпроса на Гребър защо не е имало „медиен отговор“ при публикуването на документа на АЦБ. И макар да твърди, че прозрението се споделя само от „малцинство“ от „предимно неправоверни“ икономисти, той не предоставя примери за работещи икономисти, които днес вярват, че банките не могат да създават пари чрез кредитиране.
Така че охарактеризирането като неправоверност има недостатъци. Но отвъд това терминът „вълшебно парично дърво“ излиза извън съдържанието на документа. Той предполага, че банките могат да създават пари без никакви ограничения. Самият документ на АЦБ показва, че подобно мнение би било погрешно - вместо това различни фактори въздействат върху способността на банката да създава пари от нищо.
По средата на документа икономистите на АЦБ посочват, че за една банка нивото на резервите й ограничава кредитирането. Това не е същото нещо като изискването за резерв. Всъщност става въпрос за трансфери в рамките на банковата система.
преди 5 години Рядко глупава статия и съждение като цяло.Едно действие на сатистиката я оборва като цяло.На всеки три месеца се публикува паричното предлагане и обръщение в дадена държава от независим статистически орган.Паричното предлагане включва парите, намиращи се в обръщение в двете им основни форми: налични пари - книжни пари и монети, безналични пари - пари по сметки.Канали на обръщението - това са пътищата на парите в обръщение след емитирането от Централната банка през оборотните каси на търговските банки, предприятия и учреждения към населението.Обемът на парите в обръщение се планира и управлява от БНБ. За анализа на обема и действието на паричната маса са разработени редица статистически показатели. Те са:всички налични пари извън резервите на банките;показател за парите в народно обръщение - всички пари в касите на обръщението (предприятията);показател за броя на кръгооборотите - той се определя от оборота на паричните знаци спрямо средния остатък на парите в народно обръщение.Ускоряването на обръщението дава възможност то да бъде обслужвано с по-малка маса от наличните пари. Икономия се постига чрез електронното разплащане.Край на цитата които изцяло оборва цялата идея и на без това безмислената статия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар