Повече от три седмици след като шокът от коронавируса доведе до повсеместна разпродажба на американски акции и други рискови активи, няколко индекса отново се върнаха на рекордните си нива. Този рязък V-образен модел повтаря опита от два други неочаквани шока през последните шест месеца: нападението през септември срещу петролни съоръжения в Саудитска Арабия, която съкрати наполовина производството, и ракетната атака на САЩ през януари, убила висш ирански генерал. Това е модел, който илюстрира сега дълбоко вкоренената нагласа на инвеститорите да „купуват на дъното“ от страх да не пропуснат още една печеливша възможност, пише Мохамед Ел-Ериан за Bloomberg.
Приликите освен това надхвърлят реакцията на цените. Те включват също сигналите, изпращани от централните банки. Придружено от подкрепяща икономическа картина, това затвърди представата за поредния шок, който е временен, ограничен и бързо обратим. Пазарите обаче все още не са калкулирали една важна разлика: този шок изисква повече време, за да отшуми, и колкото по-дълго продължава, толкова по-дълбока и по-широка е икономическата щета.
След спадове от 2,5 процента между 23 и 27 януари и 1,8 процента в последния ден на месеца - и двата поради опасенията за коронавируса - борсовият индекс S&P 500 отново затвори на рекордно ниво в края на миналата седмица. Други щатски индекси, Dow Jones Industrial Average и Nasdaq, се движеха по същия начин, както и много други по света.
Този V-модел е отразен в индекса на волатилността, който често се нарича измерител на пазарния страх. Той скочи до 18,5 пункта и отново до 19,5 пункта, преди да спадне плавно, за да затвори на ниво от под 14 в петък. Моделът обаче е по-слабо изразен що се отнася до доходността на американските ДЦК и почти липсва в много сегменти от пазара на суровини. Това хвърля светлина върху влиянието на централните банки както върху ценовото поведение, така и върху основната инвеститорска нагласа.
Както в случая с други шокове през последните години, първоначалната разпродажба заради коронавируса подтикна централните банки да сигнализират, че са наясно с повишения риск за растеж и че са готови да предоставят стимули, ако този риск се материализира в слаб ръст. Това се отнасяше по-специално за Народната банка на Китай (PBOC) и Федералния резерв. И двете институции дадоха знак, че наблюдават внимателно развитието, затвърдиха ангажимента си за навременна реакция и в случая на PBOC разхлабиха паричната политика чрез по-ниски лихвени проценти и огромно директно вливане на ликвидност.
Интересното е, че икономическият консенсус също предвижда V-модел за растежа, както в Китай, така и в световен мащаб, въпреки високото ниво на несигурност, свързано с развитието на този конкретен шок. Резултатът е множество прогнози, които предвиждат по-нисък растеж през това тримесечие, последван от възстановяване през следващото, с ограничено въздействие върху годината като цяло. Това е модел, който подкрепя движението на пазарните цени на акциите и същевременно е силно повлиян от него.