Стратегическата грешка на Путин с войната срещу Украйна

Владимир Путин не беше единственият, който сбърка, пише Гидиън Рахмън за Financial Times. Предположението на руския лидер, че неговата армия ще надвие Украйна за дни, беше широко споделяно. Същите западни разузнавателни агенции, които правилно прогнозираха, че Русия ще нахлуе в Украйна, вярваха още, че Путин вероятно ще спечели бърза победа.

Но след почти три месеца война московците са затънали, понасяйки тежки загуби. Международната изолация на Русия се изостря след потвърждението, че Финландия и Швеция планират да се присъединят към НАТО.

Сега много се говори за некомпетентността на руските военни. Но може би не се изисква специално обяснение за техните проблеми. В съвременните времена, когато големите сили нахлуват в по-малки държави, те обикновено губят. Америка не успя във Виетнам, Афганистан и Ирак и прибегна до унизителното отстъпление след по-малки военни интервенции в Сомалия и Ливан. Съветският съюз се провали в Афганистан, а Русия сега се проваля в Украйна.

Както отбелязва индийският учен Пратап Бхану Мехта: „Една от големите мистерии на международната политика е, че въпреки ужасния си опит от воденето на асиметрични войни мощните държави продължават да мислят, че могат да ги спечелят.“

Една мощна страна, която устоя на изкушението да води война през последните 40 години, е Китай. Китайците понесоха удар, когато нахлуха във Виетнам през 1979 г. Оттогава Пекин мъдро избягва войната. Съсредоточавайки се върху икономическото развитие, Китай трансформира своята икономика и общество и се превърна в най-мощната страна в света след САЩ.

През последните години обаче китайското правителство и народ демонстрират известен копнеж по бойното поле. Китай налива пари в армията си. Заплашителните военни учения край Тайван бяха засилени. Популярността на военните филми нарасна.

Опитът на Русия в Украйна обаче сочи, че би било катастрофална грешка за Китай да се поддаде на изкушението да започне кратка и славна война. След като бойните действия започнат, нещата рядко вървят по план. Историкът Адам Тууз посочва: „Като изключим войните за национално освобождение, е трудно да се назове дори една агресивна война от 1914 г. насам, която да е довела до ясни положителни резултати за този, който я започва.“

Народите и държавите, които защитават домовете си, обикновено са много по-мотивирани от нашествениците. Репутацията на Русия като военна сила бе изкована в отбранителни войни срещу Наполеон и Хитлер. Но сега Русия е агресорът, а украинците са в ролята на героични защитници на родината, изиграна от руснаците през 1812 и 1942 г.