Стагфлацията е реална опасност за британската икономика

Неотдавнашният симпозиум на централните банкери в Международния валутен фонд във Вашингтон беше фестивал на ястреба (символ на рестриктивната монетарна политика – бел. прев.), с едно забележително изключение: управителят на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли беше много по-предпазлив от колегите си от Федералния резерв (Фед) и дори от Европейската централна банка (ЕЦБ) в детайлизирането на сложния баланс между ограничаване на инфлацията и поддържане на икономическия растеж, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

И с основателна причина. Обединеното кралство е изправено пред „най-лошата възможна реалност“ по отношение на нарастващите цени, според Алфред Камер, директор за Европа на МВФ. Великобритания страда от супер горещ пазар на труда, подобен на това, което се случва в САЩ, както и от отвързаните цени на енергията, които тормозят Европа. В резултат на това МВФ очаква инфлацията в Обединеното кралство да остане над 5% през следващата година, когато другите страни от Г-7 ще са се върнали към целите си от 2%. В същото време Фондът очаква Обединеното кралство да бъде последно по растеж в Г-7. Стагфлацията е реална и настояща опасност.

Тази трилема представлява особено труден избор за АЦБ. Макар че изпреварва както Фед, така и ЕЦБ в повишаването на лихвените проценти, централната банка бързо се изчерпва от пространство за допълнително вдигане на лихвите преди да рискува да насочи икономиката към рецесия. За това че потребителите са в затруднение свидетелстват последните данни за продажбите на дребно и доверието, които се понижават с темпове, които дори не бяха наблюдавани по време на блокадите заради Covid. Независимо от това, финансовият министър Риши Сунак увеличава данъците както за служителите, така и за работодателите, докато цените на енергията за домакинствата се очаква да растат.

Но с инфлацията, която вече е 7% и изглежда ще стигне двуцифрени стойности, АЦБ трябва да поддържа борбата си с високите цени жива или допълнително да застраши и без това разклатения си авторитет. Време е за промяна в тактиката.

Комитетът по паричната политика най-вероятно все пак ще повиши основната лихва до 1% на заседанието си на 5 май, което ще е четвъртото поредно увеличение. Това е прагът, при който централната банка заяви, че ще „обмисли“ въвеждането на количествено затягане – обратното на количественото облекчаване – чрез продажба на държавни облигации от портфейла си обратно на пазара. Банката също така се ангажира да се освободи от корпоративните си облигации в размер на 20 милиарда паунда (25 милиарда долара) до края на следващата година.

Така, вместо да бъде най-големият купувач, централната банка ще започне да се конкурира с търговете за дълг на Министерството на финансите. Тя вече спря да реинвестира падежиращите си вложения, позволявайки на книжа за 28 милиарда паунда да отпаднат от баланса ѝ в началото на март. Наскоро Службата за управление на дълга увеличи планираните си продажби на ДЦК за 2022-2023 г. с 5% до 132 милиарда паунда, все още значително по-нисък обем, отколкото пазарът предвиждаше само преди месец, оставяйки теоретично пространство за продажбите на АЦБ да заменят очакваните емисии на Министерство на финансите.

Анализаторите на Bank of America очакват количественото затягане да започне това лято с продажба на ДЦК за по 5 милиарда паунда на месец, като ще нарасне до 9 милиарда паунда до ноември. Подобно темпо, ако се комбинира с допълнителни увеличения на лихвите, би било най-бързото и най-голямото намаляване на монетарни стимули в историята. На скорошната конференция на МВФ Бейли каза, че банката ще спре активните продажби по време на „крехки“ пазари, но подчерта, че е важно поне процесът да започне. „Не можете да имате постоянното нарастване на балансите на централните банки“, каза той.

Оттеглянето на монетарните стимули чрез продажбата на портфейла ѝ от облигации би било по-фин начин за АЦБ да успокои инфлацията, отколкото да разчита на груб инструмент като повишаването на разходите по заемите. Банката ще трябва да следи за поддържането на финансова стабилност: кредитна криза, предизвикана от твърде бързо свиване, е последното нещо, от което се нуждае Обединеното кралство. Време е регулаторът да бръкне по-дълбоко в кутията с инструменти за борба с нарастващите цени без да вкарва икономиката в рецесия.