На Уолстрийт има нова гореща мода. Компаниите за придобиване със специално предназначение (Special Purpose Acquisition Companies) - накратко Spacs - са последният писък, като всички, от спортните треньори до политиците, се редят на опашка, за да набират пари на публичните пазари със щедри обещания. От началото на годината Spacs са събрали близо 24 млрд. долара в световен мащаб - подобрявайки миналогодишния рекорд вече със 70 на сто. Компаниите в процес на развитие отговарят за една пета от сумата на всички първични публични предлагания (IPO): около три пъти по-голям дял от 2019 г., пише Financial Times в редакционен коментар.
Внезапният възход на тези нови шумно рекламирани структури изненада дори опитни финансисти. Очертаващият се скок на новите предлагания е добре дошъл на фона на свиващите се публични пазари. До тази година, както в САЩ, така и в по-малка степен в Европа, пренасочването към непублични фирми беше забележително. В САЩ броят на публично търгуваните компании достигна пик от около 8000 през 1996 г., но след това спадна до 4 400 през 2019 г. Подобна е тенденцията и във Великобритания, където миналия месец на Лондонската фондова борса се търгуваха малко под 2000 компании, което е намаление спрямо над 2400 преди 10 години.
Непубличният капитал е основният печеливш, тъй като куп компании загубиха публичния си статут, а други изобщо не бяха листнати на борсата след финансовата криза през 2008 г. Ниските лихви също помогнаха за увеличаване привлекателността на дълговото финансиране за компаниите.
Една от ролите на фондовите борси е да служат като проводник на капитала между развиващите се компании и обикновените инвеститори. Въпреки това дребните инвеститорите трябва да бъдат предпазливи относно впускането си към Spacs. Самият брой на тези структури и широката гама от поддръжници имат отличителните белези на зараждащ се финансов балон - такъв, който може да завърши зле за някои, след като текущият подем при акциите стихне.
Spacs имат шарена история, отчасти защото често се използват за улесняване пътя на компаниите до пазара, без да се налага да спазват по-строгите правила за листване и управление, които се прилагат при традиционните IPO. Критиците с право се оплакват, че в много случаи възвръщаемостта се насочва непропорционално към основателите им. Някои от по-новите американски Spacs опитаха да успокоят инвеститорите, като настояват, че проспектите им за сливане да бъдат също толкова подробни, колкото и тези, необходими за обичайните листвания.
За да играят Spacs по-голяма роля, тяхната структура ще трябва да се подобри. Популярните спонсори трябва също да изяснят защо обнадеждените дребни инвеститори трябва да вложат трудно изкараните си пари в тяхната структура, а не в друга. На карта са поставени трудно извоювани репутации. Акционерите също трябва да бъдат бдителни. Те имат право да гласуват по предложената от спонсорите сделка и не трябва да се колебаят да го използват, ако не я одобряват. Междувременно регулаторите трябва да бъдат нащрек за признаци, че даден Spac се използва предимно за заобикаляне на по-строгите правила за листване.
Тази година имаше няколко успешни старта, включително този на Nikola, стартъп за електрически камиони, който стана публичен чрез сливане със Spac. Акциите на Nikola скочиха след листването и внезапно превърнаха основателя му в милиардер. Съществуват обаче основателни въпроси относно шеметните оценки на компании, които тепърва ще започват производство.
Привържениците на новото поколение Spacs казват, че са се поучили от предишните грешки и че ще оцелеят дори когато пазарът се обърне. Много ще го направят, други не. Инвеститорите обаче не трябва да бъдат заслепени, че Spacs са по-специални от другите инвестиции.