За шест месеца на поста президентът на Франция Еманюел Макрон предприе енергични реформи, включително по най-експлозивните въпроси, но с цената на безпрецедентен спад на популярността му. Рейтингът му намалява и заради неговия стил, смятан понякога за авторитарен, пише в свой анализ Лоранс Бенаму от Франс прес.
Макрон спечели безапелационно парламентарните избори през юни заради триумфа на партията му "Република, напред!". Така той издейства да бъде гласуван още това лято законът за морализиране на политическия живот и наложи реформата на трудовото право - малка революция, която продължава да предизвиква многобройни протести, пише БТА.
"Той гледа в много дългосрочен план и не отстъпва", обобщава човек от неговото обкръжение.
Според наблюдателите 39-годишният Макрон, който е най-младият избран президент в историята на Франция, вече мисли за своето преизбиране през 2022 г.
Решен да поддържа бърз ритъм на реформи, въпреки че популярността му намаля с 20 процента, откакто дойде на власт, той вече задвижи реформите на системите за обезщетения при безработица и професионална квалификация, политиката на жилищно настаняване и приема в университетите.
Догодина и през следващите години ще дойде редът на правосъдието и режимът на пенсиониране без да забравя и обещанието си да намали броя на депутатите и сенаторите.
Той освен това иска да върне на президентската институция авторитета и международната аура - нещо, което според проучвания мнозинството от французите приветстват.
"Тези шест месеца минаха добре", уверяват от неговия антураж. "Страната е узряла за тези реформи", допълва източник от правителството.
Опозицията във Франция изглежда трайно отслабена от вълната Макрон. Нито синдикатите, нито радикалното ляво движение "Непокорна Франция" успяха да спрат реформата на трудовото законодателство. Самият Жан-Люк Меланшон, лидерът на "Непокорна Франция", който се бори срещу "либералните реформи" на президента, наскоро призна: "За момента той е в силна позиция".
Що се отнася до социалистите - управлявалата преди Макрон партия, те са „пред умиране“, посочва се в анализа. Републиканците, дясната опозиция, са разделени между тези, които се присъединиха към президента, включително премиерът Едуар Филип, и онези, които да останат в опозиция. Крайнодесният Национален фронт пък все още не може да се съвземе от разгрома между двата тура на президентските избори.
Държавният глава реформатор обаче трябва да се бори с етикета "президент на богатите", който му бе лепнат, особено след реформата на данъка върху богатството, която намали чувствително облагането на най-заможните.
Лентяи и завистници
Елисейският дворец се надява да коригира този имидж, като отмени данък жилище за 80 процента от домакинствата - налог, засягащ всеки човек, който притежава едвижимо имущество, и като намали осигуровките, удържани от заплатите, още през януари.
"(Макрон) има време", подчертава политологът Брюно Котрес от Центъра за политически изследвания към Университета по политически науки в Париж. Изборният календар е празен до изборите за Европейски парламент през 2019 г. и икономическата конюнктура се подобрява, смята той.
Еманюел Макрон така или иначе си е дал срок от 18 месеца до две години за първата равносметка на своите реформи. Французите му дават такава отсрочка, тъй като 50 процента от тях смятат, че все още е твърде рано за даване на оценки.
Макрон афишира и амбициозни планове за Европа - от обща армия до координирани данъчни ставки. Той успя да наложи и затягане на условията за командирован труд в ЕС - система, остро критикувана във Франция.
Стилът на Макрон обаче може да не бъде възприеман добре. Той отправи тежки думи по адрес на "лентяите", "циниците", "завистниците", които винят богатите и искат да "хвърлят камъни по първите в свръзката", по онези, които успяват. Той освен това упрекна демонстранти, че "всяват хаос" вместо да си търсят работа.
"Продължението ще зависи от неговите социално-икономически успехи. Той има имиджа на човек, който не обръща внимание на страданията на народа - нещо, което му вреди", предупреждава Брюно Котрес.
Американското списание "Тайм" сложи на закачлива първа страница в последния си брой - снимка на Макрон с голямо заглавие "Следващият лидер на Европа", но с уточняваща звездичка: "Ако успее първо да ръководи Франция".