Различните подходи на Сорос и Кисинджър към Украйна

Двама американски имигранти, и двамата оцелели от нацисткото управление, които все още бунят духовете в деветдесетте си години, оформиха дебата на Световния икономически форум в Давос, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal.

Хенри Кисинджър, който празнува 99-ия си рожден ден тази седмица, участва виртуално, за да се изкаже срещу опитите Русия да бъде победена или маргинализирана, призовавайки Украйна да приеме териториалните загуби от 2014 г., за да сложи край на войната. Няколко часа по-късно 91-годишният Джордж Сорос, присъстващ лично на форума, предупреди, че победата във войната срещу Русия на Владимир Путин е необходима за „спасяване на цивилизацията“ и призова Запада да предостави на Украйна всичко необходимо, за да надделее.

Предписанията на Кисинджър и Сорос са коренно различни, но възприятията им имат много общо. И двамата вярват, че американските ценности и интереси правят защитата на мира в Европа основна цел на американската външна политика. Те виждат себе си като защитници на най-доброто в западната цивилизация. И двамата възприемат войната като голям шок за световната система и се страхуват от последствията от дълга военна битка. Те вярват, че Русия в крайна сметка е вторичен проблем за американската политика и че бъдещето на отношенията между САЩ и Китай е от много по-голямо значение в дългосрочен план.

Разногласията им са относно естеството на реда и цивилизацията, които се стремят да опазят. Сорос, подобно на администрацията на Байдън, вижда доминиращия въпрос в световната политика като борба между демокрацията и тоталитаризма. Демокрациите са задължени по закон да зачитат правата на своите граждани у дома и трябва да се съобразяват с ограниченията на международното право в чужбина.

Тоталитарните властници отхвърлят подобни ограничения у дома и в чужбина, а нахлуването на Путин в Украйна е толкова погазващо, колкото и отношението му към дисидентите у дома. Неговото нападение срещу Украйна е атака срещу основните принципи на международния ред и ако тази атака успее, международната политика ще се върне към закона на джунглата, според който, както атиняните някога са казали на мелианците по време на Пелопонеската война, „силните правят каквото могат, а слабите изстрадват каквото трябва."

Позицията на Кисинджър е по-малко идеологическа. Винаги е имало и винаги ще има различни видове правителства по света. Работата на Америка е да създава и отстоява баланс на силите, който защитава нашата свобода и тази на нашите съюзници с възможно най-малки риск и цена. Ние нямаме мисия да покръстваме руснаците и китайците в религията на демокрацията и трябва да признаем, че съперничещите си велики сили имат права и интереси, които трябва да се зачитат. Русия, както каза Кисинджър пред публиката в Давос, е и ще остане важен елемент в европейската държавна система и един траен мир трябва да отчита този незаобиколим факт.

Поглеждайки към историята, това, което изглежда ясно, е, че нито един от двата подхода не дава безпогрешно ръководство за постигане на успех. Френските и британските лидери, които се опитаха да умилостивят Хитлер през 30-те години, излагаха твърде кисинджърски аргументи за необходимостта от зачитане на германските национални интереси. Неоконсерваторите, подстрекаващи Джордж Буш-младши да нахлуе в Ирак, представяха сороски аргументи за тоталитарния характер на режима на Саддам Хюсеин. Но както господата Кисинджър и Сорос биха се съгласили, механичното прилагане на каквато и да е теория на историята към обърканите реалности на международния живот може само да ни навлече проблеми.

Когато Уинстън Чърчил, човек, който демонстрира както сороски, така и кисинджърски характеристики през дългата си кариера, е попитан за следвоенното планиране през 1942 г., той отговори с думи, които западните лидери трябва да си припомнят днес. „Надявам се, че тези спекулативни изследвания ще бъдат поверени главно на онези, за които времето минава бавно и че няма да пренебрегнем рецептата за задушен заек от готварската книга на госпожа Глас: първо хванете заека.“

Нашият заек не е хванат. Далеч от това да иска условия, Путин може да се готви за война на изтощение – а дългата война крие много опасности за Запада. Новата тактика на Русия да заплашва световните доставки на храна чрез блокиране на украински пристанища ни напомня, че Путин все още има козове в ръкава си и изглежда много европейци се страхуват от руско газово ембарго повече, отколкото Русия се страхува от европейски бойкот.

Украйна не може да води дълга война без огромна помощ от Запада, икономическа и военна. Какво ще се случи с нейната валута, след като страната харчи всичко във войната за оцеляване? Колко пакета за помощ от 40 милиарда долара е готов да приеме Конгресът на САЩ? Колко икономическа помощ е готов да предостави ЕС във време, когато много икономики в Съюза се борят с инфлацията и високите цени на горивата? Ако войната причини недостиг на храна и дори глад по света, и политическата нестабилност се разпространи в страни като Египет, ще може ли Западът да координира глобален отговор, докато продължава да помага на Украйна?

Хенри Кисинджър и Джордж Сорос може и да доминираха в дебатите в Давос, но г-жа Глас вероятно ще има последната дума.