Икономистите Еманюел Саез и Габриел Зукман от Калифорнийския университет, Бъркли съветват президентската кампания на Елизабет Уорън (която вече изпреварва Джо Байдън в социологическите проучвания за номинацията на демократите – бел. прев.) и получават щедро медийно отразяване на твърдението си, че американската данъчна система е плоска - че средната класа и бедните плащат такъв дял от доходите си за данъци какъвто и богатите. Те грешат, като три огромни грешки са в основата на техния анализ, пише за Wall Street Journal Лорънс Котликоф, икономист от Бостънския университет.
Най-голямата грешка е да се съсредоточим върху брутните, а не върху нетните данъци. Те пренебрегват трансферните плащания, като социалното осигуряване, които отиват непропорционално за бедните. По този начин се бърка езикът с икономиката.
За да видите проблема, разгледайте следния прост мисловен експеримент. Джо, служител с минимална заплата, печели 15 000 долара годишно. Правителството го облага с 1 000 долара, но и му превежда 600, така че той плаща 400 нетно. При друг сценарий Джо плаща 10 000 долара данъци и прибира 9 600 долара от трансферни плащания, плащайки отново 400 долара нетно. При първия сценарий Саез и Зукман ще отчетат брутната данъчна ставка на Джо като разумните 6,7%, докато във втория те биха я нарекли непосилните 66,7%.
Недостатъкът в техния метод е още по-очевиден, когато вземете предвид, че американските данъчни закони включват подсистеми на обезщетенията, а законите за обезщетенията включват данъчни подсистеми. Федералният данък върху доходите на физическите лица, например, включва данъчен кредит върху спечеления доход (ДКСД) - основна трансферна програма. Системата за социално осигуряване включва т. нар. тест за доходите, което е основен данък. Ако акцентът е върху брутните данъци, трябва ли ДКСД да бъде изключен, а да се включи тестът за доходите на социалното осигуряване? Икономическата наука не може да се произнесе. Това, което казва обаче е да погледнем отвъд езика и да мерим нетните, а не брутните данъци.
Втората грешка на Саез и Зукман е измерването на прогресивността на данъчната скала на едногодишна база, а не по протежение на остатъчния живот. Това игнорира двойното данъчно облагане на фискалната система: Доходите, обложени с данъци и спестени през тази година ще бъдат обект на бъдещо данъчно облагане върху лихви, дивиденти и капиталови печалби. Този пропуск несъразмерно подценява данъците за богатите, които спестяват при по-висока ставка. Фокусът върху текущата година също така подценява обезщетенията за бедните, тъй като бъдещите обезщетения са по-голям дял от техните ресурси.
Третата им грешка е неотчитането на възрастта. Възрастните хора са платили по-голямата част от данъците си, което сега ги прави да изглеждат като данъчни измамници, особено тези, които са спестили от силно облагани трудови доходи. С променящата се демография този проблем сериозно ще затруднява сравненията на данъчната прогресивност във времето.
преди 5 години Не може да се живее изобщо с под 50к$ годишно, всичко е доста скъпо в САЩ, като се почне от наемите, здравните услуги, образованието или даже храната... В САЩ данъците все още са ниски, но докога е въпросът?? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Даже може и с под 1000 да живее. Предполагам, че и тоалетната хартия му е "служебна". По смисъла на статията, която визира колко малки са нетните данъци, предлагам да визираме колко големи са нетните отстъпки за единия процент. Самия факт, че богати хора настояват за по-високи данъци за себе си, говори че това почва да се превръща в спънка пред растежа. Неща, които не са ти много ясни... Ще го обобщя да е по-лесно смилаемо - това че данъчната тежест се концентрира върху по-бедните хора свива потреблението и прецаква всички. Докато трупането на неземни богатства отдавна е спряло да създава работни места, а точно обратното. Все неща, които не са ти много ясни... Тезата не я измислям аз, а хора от единия процент както и международни финансови институции. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Ами не съм много съгласен с теб. Може бъфет просто да живее с 1000 долара на месец а всичко останало да го инвестира. Това,че ЮЕСЕЙ не му е взела данък не е проблем. С инвестициите той създава милиони работни места.... осигуровки и т.н.Така,че не ги мисли тези неща не са ти ясни :)В крайна сметка никой не пречи на по бедните да се образоват и да напреднат нали ?Само,че не всеки може да е поет, музикант, бизнесмен или художник :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години То на теория е така, но дали е така и на практика. Когато сумите на дължимите данъци са солидна сума излиза така че все имало "вратичка" чрез която да не се платят. И реално вместо да смятаме въображаеми нетни данъци нека се направи реално изчисление какви данъци плаща примерно Безос. Да си припомним, че Бъфет призна че секретарката му плаща по-високи данъци от него, факт лесно проверим. Как ще коментира уважаемия автор това? Бъфет е лъжец ли? Всъщност става въпрос за много лесен въпрос, който излишно се усложнява със словоблудства за да може публиката да открие "справедливото" данъчно облагане! Неравенството може да бъде измерено и като се проследи тренда става ясно дали мерките са достатъчни или не. Останалото са мозъчни промивки, но които да се вържат кухи парчета. отговор Сигнализирай за неуместен коментар