Политизирането на централните банки е опасно

Централните банкери са изложени на опасност да загубят своята независимост, тъй като правителствата ги пресират да приемат техния собствен политически дневен ред. В много случаи въпросите са навременни, прагматични и дори полезни, но когато независимостта и доверието в централните банки са поставени под риск, това важи и за държавите, които разчитат на тях, пише Дийн Търнър за Financial Times.

Когато вземем предвид институционалните промени, настъпили през последната година, една от най-важните беше дебатът за интеграцията на фискалната и паричната политики. Ръководителите на централните банки призоваха за увеличаване на правителствените разходи, след като започнаха да поставят под въпрос способността на собствените си инструменти за стимулиране на икономиките, особено при сценария на спад. Междувременно правителствата все по-често очакват монетарните власти да ги подкрепят в техните начинания, тъй като гледат да инвестират повече с надеждата да повишат производителността и да отговорят на нуждите на избирателите, преминали през тежко десетилетие.

Като пример за потенциалните конфликти, които предстоят, можем да помислим за парламентарните избори във Великобритания миналата година. Те бяха ясен пример за тенденцията политиците да се позовават на „вълшебни парични дървета“, когато говорят с избирателите. Начинът, по който икономическият дебат се измести към това къде да инвестираме, а не дали въобще да инвестираме, е важен. Въздействието върху Обединеното кралство ще стане ясно тази година. Мащабните инвестиция, ако приемем, че се реализират, може да доведат до рязко увеличение на разходите, подхранвайки инфлацията. Традиционният отговор на монетарната политика на това би бил повишаване на лихвите, което потенциално би отнело някои от ползите.

Дебатът за взаимодействието между паричната и фискалната политики не стихва. Не е известно дали той ще стигне до етапа, в който централните банки предоставят прясно отпечатани банкноти на потребителите и правителствата. Но има и други области, в които централните банки биха могли да използват тежестта си, за да повлияят на национални и дори международни инвестиционни планове.

Да вземем например зеленият дневен ред. Тонът на правителствата по този въпрос значително се промени през 2019 г. в много страни. Сега виждаме също така, че централните банки все повече се стремят да приемат този дневен ред и, подобно на Кристин Лагард в ЕЦБ, предлагат политики за решаването му.

Има големи очаквания към правителствата да насочат инвестициите в области, които държат сметка за климата. Това би могло да бъде чудесна възможност за стимулиране на бизнеса и иновациите, но публичният сектор не трябва да „изтласква“ частния. Централните банки могат да помогнат чрез адаптиране на регулациите, но трябва да внимават да не изкривят пазарите в други области. Освен това регулаторите не трябва да пренебрегват своята ключова роля, която е насърчаване на икономически растеж и стабилни цени в икономиката като цяло.