Политиката на фискални стимули е проблематична

Тази година многократно чувахме, че координираното парично облекчаване няма да бъде достатъчно, когато настъпи следващата рецесия. Фискалните стимули ще бъдат необходими за поддържане на глобалния растеж. За съжаление това ми напомня на коледния списък с желания от моето детство. В продължение на няколко години слагах на първо място в него братче. Но да желаеш упорито нещо, не е достатъчно то да се случи, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School.

Има широко разпространено съгласие, че централните банки не разполагат с необходимите инструменти за справяне с шоковете от страна на предлагането, пред които е изправена глобалната икономика. Светът е попаднал в ликвиден капан с постоянно ниски лихви и пресищане от спестявания. Фискалният стимул би бил един от начините да се освободим от този капан. 

Но докато икономиката е стабилна, политиката е проблематична. В САЩ президентските избори през 2020 г. означават, че двупартийното съгласие относно каквито и да е нови важни инициативи е почти невъзможно. Фискалният стимул в изборна година не е безпрецедентен - Конгрес, ръководен от демократи и републикански президент, приеха програма през февруари 2008 г. на фона на признаци за рязко икономическо забавяне. Но ръстът в САЩ през третото тримесечие на тази година беше 1,9% - бавен, но не тревожен.

Перспективите за фискални стимули могат да бъдат ограничени дори след 2020 г. И демократите, и републиканците твърдят, че са необходими разходи за инфраструктурата, но от години не са в състояние да се споразумеят как да ги финансират. Неотдавнашната прогноза на Бюджетната служба към Конгреса, че дефицитът в САЩ ще надхвърли 1 трлн. долара през следващата година, прави споразумението още по-трудно.

Шансовете за значителни фискални стимули в еврозоната са също толкова мрачни. Мнозина се надяват на Германия, която има голям излишък по текущата сметка, което отразява превес на националните спестявания над инвестициите. Но дясноцентристкият Християндемократически съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел разглежда балансирания бюджет като едно от най-големите си постижения. През август финансовият министър Олаф Шолц намекна, че Германия може да вложи 50 милиарда евро във фискална експанзия, но даде да се разбере, че не бърза да го прави.

Отчасти това е така, защото някои рискове за икономическите перспективи на Германия - търговията и несигурността около Brexit - могат да отшумят без публични разходи. Освен това, както ми обясниха редица депутати от ХДС, германските политици са по-притеснени за безработицата, отколкото за растежа, пише още Грийн. Лека рецесия не би била достатъчна, за да предизвика фискален отговор. Такъв би бил предизвикан от скок на безработицата, но засега пазарът на труда остава стабилен. Пространството за маневриране на Германия също е ограничено от нейната конституция, която не позволява на федералното правителство да поддържа структурни дефицити над 0,35 на сто от брутния вътрешен продукт извън кризисни периоди. Тази дългова спирачка би ограничила стимулите до приблизително 5 милиарда евро през идната година и 10 милиарда евро през следващите – недостатъчно за прелом в политиката.

Франция и Италия продължават да вървят по дългия и труден път към фискалната дисциплина и имат малко място за харчене. Ако нещата станат наистина лоши - още сме далеч от това – фискалната експанзия на еврозоната може да дойде във вид на инициативи срещу изменението на климата. Наскоро Германия стартира програма за 54 милиарда евро за борба с промяната в климата. Правителствата и компаниите от еврозоната могат да увеличат издаването на зелени облигации - които Европейската централна банка вече купува - за финансиране на екологични проекти.

Когато китайският растеж се забави през 2008 г. и 2015-16 г., властите предоставиха огромен стимул, който съживи икономиката и подкрепи глобалното търсене. Този път стимулът на Пекин беше по-целенасочен и фокусиран върху местното стопанство, намалявайки страничните ползи.

Не бих затаила дъх в очакване на значителни фискални стимули от най-големите икономики в света. Истинският въпрос, който би трябвало да си зададем, е какво се случва, когато тези стимули не се реализират. Има една стара поговорка: надеждата не е стратегия. Исках братче, но имам три сестри, завършва Грийн.