По-важното от изминалата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

България изпрати една седмица на гръмки обещания, равносметки и поглед в бъдещето, седмица в очакване на редовен кабинет и на надежди, свързани с мандата на новия парламент. За първи път в парламентарната история на България в рамките на една година се сформира трето Народно събрание.

Въпреки многото кризи и проблеми все пак в политически аспект имаше оптимизъм, опрял се на плещите на десетките нови и млади попълнения, които с голяма доза ентусиазъм прекрачиха прага на историческата сграда в центъра на София. 

Пред депутатите държавният глава Румен Радев призова за национален консенсус за устойчиво управление.

Малко по-късно младият 34-годишен юрист Никола Минчев от „Продължаваме промяната“ стана новият председател на 47-ото Народно събрание и пое важния пост с амбицията за пълен мандат на новия парламент.

Опозицията също изтъкна колко важно е да се състави редовно правителство. Десислава Атанасова от ГЕРБ дори заяви готовност за толеранс, макар да изрази съмнение в бъдещото парламентарно мнозинство. В същото време лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ призова за стабилизиране на политическия процес, но се закани да потърси и политическа отговорност за „репресиите“ на вътрешния министър Бойко Рашков, който в поредица от интервюта бе „припознат“ за нов мандат от лидерите на ПП. А участниците в евентуалната управленска коалиция -„Продължаваме промяната“, - БСП, „Има такъв на род“ и Демократична България потвърдиха категорично готовността да бъдат част от властта.

Разговорите между четирите формации за бъдеща коалиция продължават и в двата почивни дни.

И на фона на многото неизвестни около имената и формулите за министерски постове, президентът Румен Радев вече обяви графика за политически срещи. Според Даниел Лорер от ПП това няма да стресира преговарящите, а по-скоро ще ги накара да действат още по-скоростно и да не изпадат в излишни дребнотемия и подробности. 

От понеделник Радев започва двудневни консултации с парламентарните сили - в процедурата, която предшества връчването на първия проучвателен мандат за съставяне на правителство на най-голямата политическа сила - „Продължаваме промяната“.

Остава висока смъртността от коронавирус в страната - само за последната седмица от инфекцията са починали близо 800 души. Новият вариант на Covid-19  - Омикрон, все още не е официално регистриран у нас, но скоростта му за разпространение е висока и вече е засечен в над 40 държави по света. И докато страната ни трудно се справя с covid кризата и продължаваме на сме с най-ниската ваксинация в ЕС, темата за фалшиви сертификати отново стана част от новинарските емисии. Престъпната схема беше засечена в два ваксинационни центъра в Асеновград и в Раковски, която е действала около два месеца. Цената  за един сертификат е варирала между 200 и 400 лева.

А опитите за връщането на големите ученици в клас премина през новаторството на столичен директор, през дълги опашки на ученици пред лаборатории в студа, за да се стигне най-накрая до решението: „От понеделник всички на училище!“. В неделя стана ясно, че това всички са около 60% от големите ученици, чиито родители са се съгласили големите ученици да плащат за тестове, за да се върнат в клас, докато образователното министерство осигури безплатни. 

Междувременно стана ясно, че служебният финансов министър Валери Белчев очаква 2021 г. да приключи с бюджетен излишък, макар че съгласно Закона за държавния бюджет за тази година е предвиден дефицит.  Той добави, че държавата не планира да издава нов дълг до края на тази година, а изтегленият до момента е 3,8 млрд. лв. Служебният министър подчерта, че няма да има „шоково харчене на пари“. Ден по-рано той обяви, че служебното правителство ще внесе предложение за увеличение на минималната работна заплата до 710 лева. По думите му над 750 хил. души работят на минимална заплата към момента. 

Друга важна мярка според него ще е увеличение на детските надбавки. Всеки със заплата до 510 лева ще има право на детски, които ще се увеличат с 20% - от 40 на 50 лв. за дете и от 90 лв. на 110 лв. за две. Майчинските за втората година ще се увеличат на 650 лв., предлага още служебният кабинет.

Цената на природния газ, който продава "Булгаргаз" в качеството му на обществен доставчик, се повишава с 9,8% от 1 декември до 102,33 лева за мегаватчас. Това е цената, по която компанията продава на крайните снабдители и топлофикационните дружества и в нея не влизат разходите за достъп, пренос, акциз и ДДС.

В началото на ноември газовата компания прогнозира по-ограничено повишение на цената- в рамките на около 3%, но след това динамиката на пазарите промени заявлението.

ЕС и еврозоната 

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи т. нар. инициатива „Global Gateway“. Тя трябва да осигури до 300 млрд. евро за инфраструктурни проекти и образователни институции в нововъзникващите и развиващите се страни през следващите шест години, като по-голямата част от средствата идват от банките за развитие. Една от първопричините за инициативата е влиянието на Китай, който инвестира в инфраструктурни проекти от 2013 г. със своя „Нов път на коприната“. Сега ЕС иска да предложи алтернатива на това и да осигури по-добър достъп до важните суровини.

Инфлацията в еврозоната се повиши до 4,9% през ноември, най-високото ниво от началото на публикуването на серията от данни през 1997 г. Отново цените на енергията бяха основният двигател на цените. 

Безработицата в еврозоната продължи да намалява през октомври. Спрямо предходния месец намалява с 0.1 пр.п. и спрямо същия период на предходната година с 1.1 пр.п. до 7.3%. В целия ЕС нивото на безработица е 6,7%.

Федералното и провинциалните правителства на Германия  се споразумяха за нови мерки за ограничаване на пандемията. Освен всичко друго, с изключение на магазини за ежедневни нужди и обществени културни и развлекателни събития, достъпът до търговски обекти ще бъде разрешен само на ваксинирани и възстановили се хора. По-строгите ограничения за контакт важат и за неваксинирани хора. От своя страна провинциите могат да затегнат мерките още повече. Помощта за смекчаване на икономическите щети беше удължена до март 2022 г. А скоро Бундестагът ще гласува за въвеждането на задължителни ваксинации.

Конфликтът по отношение на колективното договаряне в публичната сфера на федералните провинции бе потушен. Синдикатите и федералните провинции се споразумяха за увеличение на заплатите с 2,8% от декември 2022 г. Най-късно през март трябва да има и освободено от данъци и безмитно специално плащане за коронакризата от 1300 евро. Чираци, стажанти и студенти ще получават еднократно плащане от 650 евро. Колективният договор е за срок от 24 месеца.

Отново в Германия - през 2022 г. пенсиите вероятно ще се повишат по-малко, отколкото се очакваше първоначално. Причината за това е т. нар. „фактор на догонване“, който светофарната коалиция иска да въведе отново. Това гарантира, че пенсиите не трябва да се намаляват, когато заплатите паднат. Ако заплатите отново се повишат обаче, трябва математически да се компенсира неосъщественото намаление на пенсиите. Голямата коалиция спря фактора на догонване през 2018 г.  

Броят на безработните в Германия спадна до 2,317 милиона през ноември. Това е с 60 000 души по-малко в сравнение с октомври и с 382 000 по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Нивото на безработица спадна до 5,1% (октомври: 5,2%). Според изчисленията на института Ifo обаче броят на работниците на съкратено работно време се е увеличил отново през ноември. Според него 608 000 души, или 1,8% от всички служители, в момента са на краткосрочна заетост.

Инфлацията в Германия отново се повиши. През ноември потребителските цени са с 5,2% над нивото от същия месец на миналата година (октомври: 4,5%). Както и през предходните месеци, особен дял в нарастването на инфлацията имат цените на енергията.

Северна Америка 

Според председателя на централната банка на САЩ Джером Пауъл Федералният резерв обмисля затягане на паричната политика по-бързо от планираното с оглед на настоящата инфлационна тенденция. Фокусът е върху намаляването на месечните покупки на облигации. В момента те се съкращават с 15 млрд. долара на месец. 

Пауъл казва, че сега проучва дали програмата трябва да приключи няколко месеца по-рано. Причината за това е, че Фед вече не гледа на високата инфлация като на временно явление. Това показва, че някои от факторите, движещи инфлацията, могат да продължат по-дълго от първоначално очакваното, въпреки че Фед продължава да допуска, че инфлацията скоро ще намалее.

Развиващи се пазари 

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че ще има по-ниски лихви до изборите, планирани за 2023 г. въпреки инфлацията от 21,3%. „Лихвата е зло, което прави богатите по-богати, а бедните по-бедни“, каза Ердоган. Той вече не се интересувал от привличане на краткосрочни чуждестранни инвестиции в страната с по-високи основни лихви. 

Междувременно Ердоган отново смени финансовия министър: Лютфи Елван трябва да напусне след година на поста, и ще бъде заменен от досегашния си заместник Нуредин Небати. Местната валута лира падна до ново рекордно ниско ниво. Междувременно турската централна банка се опита да стабилизира курса, като се намеси на валутния пазар – на два пъти през миналата седмица. 

Инфлацията в Турция се ускори за шести месец през ноември, достигайки 3-годишен връх, подпомогната от поевтиняването на турската лира, което продължава да помрачава перспективите за потребителските цени.

Глобална икономика 

Първоначално групата ОПЕК+ възнамерява да продължи да увеличава обема на добива на петрол с 400 000 барела на ден. В навечерието на срещата ѝ се появиха спекулации, че планираното увеличение може да бъде спряно в началото на следващата година поради падащи цени и очаквано свръхпредлагане.