По-важното от изминалата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Европейската централна банка (ЕЦБ) съобщи, че ще започне да упражнява пряк надзор над пет банки в България и осем в Хърватия, става ясно от публикация на сайта й. Това са Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк. Ходът е резултат от установеното тясно сътрудничество с Българската народна банка (БНБ) и Хърватската национална банка.

От списъка с петте банки, върху които ЕЦБ ще упражнява пряк надзор, отсъства Първа инвестиционна банка (ПИБ), чиято капиталова ликвидност беше последният проблем пред пътя на България към "чакалнята" на еврозоната. Препоръката към банката беше отправена след стрес тест на Европейската централна банка (ЕЦБ) във връзка с кандидатурата на България за членство в еврозоната. През юни правителството съобщи, че Българската банка за развитие (ББР) ще участва с до 70 процента в увеличението на капитала на ПИБ. 

ЕЦБ ще отговаря за прекия надзор над четири български и седем хърватски дъщерни дружества на съществуващи значими банкови групи с централи в Белгия, Гърция, Италия и Австрия. "Така ЕЦБ осигурява изпълнението на регулаторните изисквания да извършва пряк надзор на индивидуално ниво над всички банки, които са част от значими групи, и най-малко над трите най-значими банки във всяка държава", се казва в съобщението.

Заради заплахите от протести Българският енергиен холдинг ще даде заем от 55 млн. лв. на "Мини Марица-изток". Парите ще се използват за ремонти, инвестиции и повишение на заплати на работниците и служителите в мините. Това бе едно от условията на синдикатите, които в края на август заплашиха с протести. Дружеството завърши полугодието със загуба около 10 млн. лв., формирани основно от намалените приходи по договори с клиенти. Държавните мини са работили с 20% по-малко през тази година и по тази причина приходите им не стигат да се плащат заплати на 7-те хил. миньори.

Въпреки искането на бизнеса да не се увеличава, минималната работна заплата догодина ще е 650 лв. Това стана ясно от изказване на социалния министър Деница Сачева пред БНТ, като тя подчерта, че минималното възнаграждение в България е може би най-ниското в ЕС и е от ключово значение да бъде направена крачка за развитие на доходите. Коментарът й идва, след като от някои работодателски организации поискаха минималната заплата да се замрази на сегашното си ниво от 610 лв. заради коронакризата и очакванията трудностите в някои икономически сектори да се задълбочат.

Министерство на финансите официално се отказва от въвеждането на новите изисквания за софтуер за управление на продажби в търговските обекти (СУПТО), наложени от наредбата за касовите апарати – спорната Наредба Н-18. Това са част от промените в Закона за ДДС, които предлага Министерството на финансите. Ако текстовете бъдат приети в парламента, с тях ще се сложи край на една двегодишна сага, в която бизнесът инвестира стотици милиони левове без особен резултат. На практика новият финансов министър Кирил Ананиев изпълнява заявката си от края на юли да отмени въведените технически и други изисквания по отношение на СУПТО с промени в Закона за ДДС.

Бизнесът очаква повишение на междуфирмената задлъжнялост у нас, а третото тримесечие на 2020 г. ще бъде без промяна на нивата на лихвите по депозитите и кредитите. Това са очакванията на финансовите посредници, отразени в бюлетина на Министерство на финансите (МФ) „Финансов сектор: оценки и очаквания“. 

Мнението на участващите в последното издание на анкетата посредници е категорично, че лихвените проценти по депозитите ще останат без промяна през третото тримесечие. Очакванията им отговарят на текущата среда на ниски лихвени проценти, високата ликвидност в банковата система и основните фактори, които ще оказват влияние за задържането им. Като цяло динамиката на лихвените проценти все още в голяма степен се определя от исторически ниските нива и растежа на привлечения ресурс в банковата система.

ЕС и еврозоната

Европейската централна банка остави своята парична политика непроменена. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард очаква рецесията в еврозоната да бъде по-малко тежка, отколкото се опасяваше преди, като БВП ще спадне с 8%. Въпреки това, ако е необходимо, ЕЦБ е готова да използва всичките си инструменти за паричната политика, за да подпомогне икономическото възстановяване и да върне инфлацията до целта си от 2%, подчерта Лагард.

Британският премиер Борис Джонсън обяви, че отчасти ще преобразува договора за Brexit с ЕС в закон за вътрешната търговия на Великобритания с разпоредби, свързани със Северна Ирландия. ЕК призова британското правителство да оттегли плановете си и му постави ултиматум до края на септември, в противен случай ще бъдат предприети правни действия, ако е необходимо. Различни парламентаристи от ЕС също заплашиха Великобритания с прекратяване на преговорите по търговско споразумение. Осмият кръг от преговорите за бъдещото партньорство между ЕС и Обединеното кралство приключи тази седмица отново без напредък.


Междувременно британското правителство постигна търговско споразумение с Япония. То ще се прилага от 1 януари 2021 г. и предвижда, наред с други неща, че 99% от британския износ за Япония ще бъдат безмитни.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел (ХДС) остави отворен въпроса дали ще подкрепи, или не спирането на газопровода "Северен поток 2" в отговор на отравянето на руския правителствен критик Алексей Навални. Вие все още не сме взели окончателно решение, каза Меркел. Канцлерът също така подчерта, че трябва да има европейски отговор на събитията около Навални, които ще бъдат обсъдени най-късно на срещата на върха на ЕС на 24 и 25 септември.

 
Според изчисленията на Института Ifo броят на работниците на непълен работен ден в Германия е бил 4,6 милиона души през август. Това е около милион по-малко в сравнение с юли.

На така наречената „среща на върха за автомобилите“ в Германия държавна помощ бе обещана предимно на компаниите на доставчиците. Тази помощ би могла напр. се състои от мерки за укрепване на собствения капитал. Работната група трябва да проучи подходящите инструменти до следващото заседание през ноември. Държавните премии за закупуване на автомобили с вътрешно горене, за които по-специално се позова CSU, не бяха споменати в резултата на срещата на върха.

Според различни съобщения в медиите председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще обяви затягане на климатичните цели на ЕС в ежегодното си „Обръщение за състоянието на Европейския съюз“ следващата седмица. Като цяло ЕК се стреми към 55% намаляване на европейските емисии в сравнение с 1990 г. при планирани по-рано 40%.

По-строгите цели биха означавали радикално преструктуриране на трафика. Те биха могли да бъдат постигнати само ако преходът към електромобили бъде ускорен отново. За тази цел, според медиите, ЕК възнамерява да изисква, наред с други неща, новите автомобили да емитират средно с 50% по-малко CO2 (по-рано: 37%). Плановете включват и възможност за интегриране на транспортния и строителния сектор в европейската система за търговия с емисии, което например би могло значително да оскъпи бензина или дизеловото гориво. Предложението трябва да бъде изготвено до юни 2021 г.

Северна Америка

Коронанавирусната пандемия е тласнала бюджетния дефицит на САЩ до над 3 трлн. долара за първите 11 месеца на фискалната 2020 г. Това е над два пъти повече от предходния рекорд за цяла година, съобщи американското министерство на финансите. Бюджетният дефицит за август е бил 200 млрд. долара, колкото е бил дефицитът и през август 2020 г. Това обаче е под прогнозираните 245 млрд. долара от анализатори, анкетирани от Ройтерс. Но плащанията на помощи на стойност 55 млрд. долара са били пренасочени към юли, защото август започна с уикенд.

Сенатът не успя да приеме план на републиканците за стимулиране на икономиката заради коронавируса, поредният удар за блокираните усилия за приемане на нов пакет от мерки за смекчаване на щетите за икономиката от пандемията. Планът не успя да събере 60-те необходими гласа за процедурната стъпка за приемането му. Всички присъстващи демократи и един републиканец – Ранд Пол от Кентъки, се противопоставиха на плана. Почти единодушният вот на републиканците следва седмици на разногласия в редиците им за това дали да приемат допълнителна помощ.

Азия

Китайското правителство обяви нов пакет стимули. Той е предназначен предимно за насърчаване на онлайн потреблението. За тази цел трябва да се ускори развитието на съответната инфраструктура и да се насърчават иновациите, за да се увеличи вътрешното търсене. Подробности все още не са дадени.

Китайският износ нараства за трети пореден месец през август, засенчвайки продължителния спад на вноса, след като повечето търговски партньори на страната отслабиха блокадите заради коронавируса. Това пък даде допълнителен тласък за възстановяването на втората по големина икономика в света.  Износът през август е нараснал със солидните 9,5%, сочат данни на митническите власти в страната. Това е най-големият ръст от март 2019 г. насам. Освен това данните надминават очакванията на анализаторите за 7,1% ръст, както и отчетеното 7,2% повишение за юли. Въпреки това вносът се е свил с 2,1% при прогноза за 0,1% растеж. С това се запазва тенденцията от юли, когато имаше понижение от 1,4 на сто.

Развиващи се пазари