Либералната демокрация не е по-добра в избягването на грешки - високорискови финансови продукти, катастрофални войни или политически екстремисти - отколкото нелибералните демокрации или пълните автокрации. Там, където демокрациите се справят по-добре, е при корекцията на грешките, пише Стивън Буш за Financial Times. Те се оттеглят от войни, рязко регулират индустриите (макар и обикновено само след като са преминали през поне една криза) и, при условие че получат шанс, изтласкват екстремистите от властта чрез избори.
Способността на демокрациите да коригират грешките сега е изправена пред неочаквана заплаха. Избраните политици, независимо дали им харесва или не, са в бизнеса с предоставянето на избирателите на това, което те искат. А това, което избирателите искат, е децата им да се образоват. В резултат на това в демократичния свят броят на хората, посещаващи университета, продължава да нараства, като езиковата и математическата грамотност също се увеличават.
Този апетит за висше образование се оказа удивително устойчив на ценовите сигнали. В САЩ нито заемите за такси за обучение, надхвърлящи 1,5 трлн. долара, нито фактът, че (според дългогодишно проучване на университетa Джорджтаун във Вашингтон) 4 студенти от 10 няма да печелят повече в резултат на дипломите си десет години по-късно, успяха да обезкуражат новите кандидати. В Обединеното кралство утрояването на таксите за обучение от 3 на 9 хил. паунда не наруши потока от хора, насочили се към университет.
Част от това е проста математика. Когато всички доказателства сочат, че по-голямата част от студентите ще печелят повече с диплома, отколкото без нея, повечето млади американци, правилно или не, решават, че е по-добре да рискуват да бъдат сред 60-те процента, които получават икономическа полза от висшето образование.
Когато съберете разнообразните неикономически ползи от дипломата – наред с други неща е по-вероятно да живеете по-дълго, да имате по-добро физическо и психическо здраве, и да не бъдете осъден – получаването й изглежда като очевидното решение.
Това означава, че при липса на някакъв вид много строг таван или ограничения за влизане, можем да очакваме броят на хората, записващи се в университет, да продължи да расте.
Какво означава това за демокрациите?
Добрата новина е, че получаването на степен прави по-вероятно да станете доброволец в граждански институции и да участвате в демократични такива: на общите избори в Обединеното кралство през 2019 г. 69% от висшистите под 35 години гласуваха в сравнение с едва 41% от останалите под 35 години и 72 процента при лицата над 65 години без диплома.
Лошата новина е, че макар да можете да заведете висшист до урната, не можете да го накарате да мисли. Всички ние, независимо колко степени имаме, обичаме да търсим информация, която потвърждава съществуващите ни убеждения. И както открива ново изследване на Майкъл Ханън от университета в Нотингам, една неприятна последица от университетското образование е, че избирателите стават по-добри в това и по-слаби в способността да променят мнението си.
Когато се замислите, има смисъл - наистина, това върви ръка за ръка с повишеното гражданско участие. Висшистите е по-вероятно да бъдат членове на политическа партия. И докато някои от любимите ми хора са членове на такава, като такива те са доста ирационални през повечето време.
Това са същите хора, които могат да си повярват, че няма проблем Джо Байдън да говори с лекота за това, че Русия извършва военни престъпления, но че разюзданият език на Доналд Тръмп представлява опасност за световния мир. Или че, макар Борис Джонсън вече два пъти да преформатира своето правителство, третото рестартиране ще бъде моментът, в който той наистина поема контрола над управлението.
Проблемът е, че колкото повече избиратели имате, които се самоубеждават, че са били прави през цялото време, толкова по-трудно е за демокрациите да коригират грешките. Демокрациите зависят от това да имат достатъчно гласоподаватели, които могат да кажат, че са харесвали кандидат, когато е говорел за намаляване на данъците и връщане на работни места от чужбина, но са по-малко запалени по него сега, когато той сочи, че изборите, които е загубил, са били акт на измама. Държавите процъфтяват, ако достатъчно избиратели са в състояние да признаят пред себе си, че харизматичният човек, когото са подкрепили последния път, не е постигнал много на поста.
Поради политическия натиск върху изборните демокрации да образоват повече от своето население, нарастването на гласоподавателите, които са високообразовани и умели в мотивираните разсъждения, едва ли ще спре. Една полезна корекция може да бъде да се спре фетишизирането на индивидуалните мотиви на колебаещите си избиратели и вместо това да се оцени най-голямата услуга, която те предоставят на демокрацията: готовността да променят мнението си.
преди 2 години Кyхинделов - в твоята паралелна хероинова вселена може и така да е, ама в реалността е друго... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Винаги трябва да се гласува. Винаги се гласува за партията която трови управляващите. Иначе демокрацията е в опасност. Виж герберите, колко са нагли след толкова много години на власт. Ако си чела Платон, ще разбереш защо демокрациите често падат. Още древните гърци са открили начини за използването на демокрацията за своя полза. За мен, решението на проблема е да се запише в конституцията, когато една партия спечели изборите и после управлява, да няма право да участва на следващите избори. Така ми идва, че това може да свърши работа. Както и монарсите, когато станат на възраст за пенсиониране. Да бъдат пенсионирани както редовите граждани, на същата възраст. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Естествено, че е така- аз не гласувам на избори от около 30тина години, гласувам само на национални и местни референдуми. В университета учихме, че съвременните европейски избирателни системи са конструирани така, че да могат да функционират нормално дори при 28-30 процента избирателна активност. Образованите хора не могат да бъдат толкова лесно лъгани от политиците с предизборни обещания, които обичайно никога не се реализират. Ние имаме избор и това всъщност е основната пречка пред твърденията на политиците, че нямаме избор като вид електорат. Също така- ха познайте кой политик може да излъже един юрист, който е учил каква е същността на политическите партии и коя е истинската цел на създаването им... Ще започна да гласувам на избори, само когато се появи политическа партия, която да защитава икономическите и социалните интереси на средната класа, а не на работниците, селяните, лузърите, глбт, руснаците, турците, арменците, ромите, гърците и т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Но къде е баланса, ако някой си сменя мнението всеки ден по-добър човек ли е в това отношение от някой който го сменя през 15 години по дадена тема? Статията не дава нищо конкретно в тази насока, къде е границата... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години само сега да не си поверваш много... Мордор продължава да губи войната с пълна сила! :):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Когато си прав, прав си, дума да няма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Баш най-великият вирусолог си е на снимката. Когато ми е тъжно или тревожно, тая усмивка ми действа като антидепресант. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години кой е тоя на снимката ти...мяза на Били инжекцията ? :):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години нищо... случва се да се объркаш!...но ей сега ще пуснат една статия за маймунската шарка и ще ти мине странното чувство! :):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Бре, на едно мнение сме! А сега де, странно чувство. отговор Сигнализирай за неуместен коментар