По-добра мярка ли е БВП на човек от общия БВП?

Американската членка на Конгреса Илхан Оумар наскоро се присъедини към нарастващия списък от политически лидери, които настояват да допълнят брутния вътрешен продукт с по-широка мярка за човешкия прогрес, идея, която консерваторите осмиват като „наистина размита“. Но това движение датира от Саймън Кузнец, Нобеловият лауреат, който изобрети предшественика на БВП, за да определи количествено загубите на САЩ по време на депресията, пише за Financial Times Ручир Шарма, главен глобален стратег на Morgan Stanley Investment Management.

Оттогава изследователите предлагат алтернативи, които варират от „брутно национално щастие“ до „неясния индекс за качеството на живот“ на Малайзия. Оумар предпочита GPI, „индикаторът за истински напредък“, сега основният претендент наред с BLI, „индексът за по-добър живот“, възприет от ОИСР. 

Всички имат за цел да променят или заменят БВП с измерител, включващ социални или екологични фактори, но не са съгласни по отношение на факторите. Може да минат десетилетия преди светът да се спре на нов стандарт, ако това изобщо е възможно. Докато експертите спорят, усещането, че нарастващият общ просперитет не облагодетелства по-голямата част от човечеството, се разпространява. Но е налично междинно решение: заменянето на БВП с БВП на глава от населението като основна цел на регулаторите и ключова мярка за напредък.

Измерването на БВП на човек (или средният доход) отразява сравнително добре напредъка по много показатели за социално благосъстояние и улавя заплахата, която новите алтернативи игнорират: намаляването на населението.

Държавите с по-висок БВП на глава обикновено имат по-високи продължителност на живота и нива на социална подкрепа, по-ниски детска смъртност и нива на бедност, по-малки замърсяване на въздуха и корупция. Много от тези мерки дават силна представа за удовлетвореността от живота. Последният Световен доклад за щастието класира само една страна с БВП на човек под 15 000 долара (Коста Рика) в първите 25 държави и нито една с БВП над 15 000 долара в долните 70. Факторът, който най-добре обяснява резултатите от проучването за щастието, е БВП на глава от населението. Сред развиващите се икономики тези с по-висок доход на човек обикновено се класират по-добре в индекса за многоизмерната бедност на ООН, който включва мерки за качество на живот, като достъп до питейна вода, солиден покрив над главата и основни активи като велосипед.

Много хора вярват, че след като доходите достигнат ниво, достатъчно за осигуряване на комфортен живот, повечето пари не допринасят много за удовлетворението. Но дори сред развитите икономики по-високият доход показва ясна връзка с по-високите показатели за щастие. Швейцарците и норвежците са по-щастливи от малко по-малко богатите германци и французи.

Защитниците на алтернативите на БВП казват, че мобилизирането на нациите за постигане на доларови цели прави правителства роби на парите, за сметка на това, което прави живота струващ си. Много хора, споделящи тази гледна точка, посочват случая с Бутан, който, макар и сравнително беден, често е смятан за „най-щастливата страна в света“. Моля! Бутан бе на 95-о място в класацията за щастие през 2019 г.

Критиците на БВП на глава от населението се фокусират върху това, което той пропуска, включително горещите проблеми с неравенството и въглеродните емисии, но в търсене на по-съвършена мярка те се противопоставят на спешната нужда от подобрение.

Икономическият растеж е стълб на човешкия прогрес и е под заплаха. Тъй като раждаемостта намалява, населението в трудоспособна възраст се свива от Германия и Китай до Япония и Русия. По-малкото работници означават по-бавен икономически растеж, вероятно с по-висока инфлация. Общият БВП не отразява нито намаляването на населението, нито благосъстоянието и все още царува благодарение на инерцията. Мярка, толкова дълбоко вкоренена в системата, е трудно да се отмре.

Но за разлика от новите алтернативи, БВП на глава от населението вече е наличен в реално време за повечето страни и е по-показателен. Помислете за бъдещи рецесии. В държави, където общият БВП се свива, БВП на човек може да не намалява, ако населението се свива по-бързо. Все по-често забавянето на общия БВП няма да означава забавяне на средния доход или на човешкия напредък, който идва с него. Дори когато тортата нараства по-бавно, всеки може да получи по-голямо парче.

Възприемането на БВП на глава като нов стандарт би обрисувало една по-малко тревожна картина на забавянето на глобалния растеж. Това би облекчило натиска върху политиците да генерират растеж по-бързо, отколкото позволява свиването на работната сила. Косвено, това би подкрепило целите на тези, които искат по-бавен растеж, за да ограничат изменението на климата. И това би било стъпка към светия Граал: широка мярка за човешкото щастие.