Паричните помощи - панацея за бедните в САЩ

Миналата седмица американският президент Джо Байдън подписа законопроекта за новия фискален пакет с мерки на стойност 1,9 трлн. долара, предназначени за подпомагане на американците и стимулиране на пострадалата от коронакризата икономика.

Голяма част от пакета включва раздаването на пари в брой на американците. Това е знак за коренна промяна, която е в ход в политиката на САЩ, в посока безусловни парични трансфери като оптимален начин да се помогне на хората в нужда, пише Ноа Смит за Bloomberg.

Когато бях дете през 80-те и 90-те години на миналия век, всички говореха за „протегната ръка, а не за подаяние“. Това беше мантрата - идеята да се използват държавни програми за стимулиране на труда и самоусъвършенстването. През 1996 г. президентът Бил Клинтън подписа Закона за личната отговорност и възможностите за работа, който превърна старата социална програма за подпомагане на семейства с деца в държавна безвъзмездна помощ с изисквания за работа.

Междувременно водещите програми за социално подпомагане от следващо поколение, рекламирани от икономистите и така наречените реформатори на „третия път“, бяха Данъчният кредит върху доходите (EITC) и Данъчният кредит за деца, които носеха облекчения на хората само ако те успеят да спечелят някакъв доход за себе си.

Четвърт век по-късно Америка преоценява този подход. Една от причините е, че помощите чрез работа просто не изглеждаха толкова ефективни. Майките бяха основната група, която трябваше да бъде подтикната към работа чрез реформата на социалното осигуряване и програмите в стил EITC. Но повече от две десетилетия по-късно съотношението на заетите към населението при жените в зряла възраст в страната е като цяло същото като през 1996 г . – малко над 70%.

В неотдавнашен анализ икономистът Хенрик Клевън направи преглед на доказателствата, че EITC насърчава работата и установи, че това е доста несигурно. Изглежда, че старата максима, че получателите на социални помощи избират да живеят от държавни помощи, вместо да си намерят работа, никога не е била особено точна, като всъщност броят на хората, които работят, е ограничен предимно от наличните възможности за работа.

Всъщност доказателствата започват да се трупат в полза на паричните трансфери. Преглед на литературата от 2018 г. на Йоана Маринеску установява, че различни безусловни трансферни програми стимулират доходите, както и здравеопазването и образованието. И въпреки широко разпространеното убеждение, че социалните помощи насърчават хората да не работят, това не е точно така. За програми, които дават пари безусловно - като плащанията от Постоянния фонд на Аляска, който разпределя приходите от природни ресурси към гражданите на щата - намаляването на заетостта е незначително.

Всъщност някои нови доказателства показват, че безусловното раздаване на пари в брой може дори да насърчи работата. В неотдавнашен експеримент филантропи избраха на случаен принцип 125 жители на бедни квартали в град Стоктън, Калифорния, които да получават 500 долара на месец в брой. Вместо да работят по-малко, хората, които са получавали пари, всъщност са работили повече!

Този резултат съответства на новото разбиране за това как бедността натиска хората. Старата теория, че бедността е причинена от култура на зависимост, просто не издържа. Вместо това изглежда, че бедните хора са обременени от множество малки рискове и главоболия. Тези ежедневни трудности много затрудняват бедните хора да подобрят положението си; да отидe някой на училище, за да стане медицинска сестра вместо касиер, да се премести в по-добър квартал, да потърси по-добра работа. Вместо да работят върху бъдещето си, бедните хора са в капан от необходимостта да плащат настоящите сметки.

Според тази теория парите помагат на хората да излязат от бедността, като им помагат да преодолеят ежедневните проблеми, като облекчават живота им и осигуряват буфер срещу рискове. Помощта за насъщните неща осигурява повече възможности да се помисли за следващата стъпка в живота. Жителите на Стоктън, които получаваха по 500 долара на месец, са ги харчили почти изцяло за нужди като храна и комунални услуги. В интервюта те споделят, че са се чувствали по-уверени, ангажирани и предприемачески - което е в унисон с наблюдението, че е било по-вероятно да си намерят работа на пълен работен ден. Това се вписва и в многото доказателства, че силната мрежа за социална сигурност насърчава хората да започнат повече бизнеси.

С други думи подаянието е по-скоро подаване на ръка. Това осъзнаване подхранва нарастващия консенсус, че паричните обезщетения са пътят напред за САЩ. Популярните книги и политическите кампании започват да защитават универсалния базов доход. Аналитични центрове като Вашингтонския център за справедлив растеж, които имат силни връзки с администрацията на Байдън, се застъпват за повече парични обезщетения като първа линия на защита срещу бедността.

А и администрацията на Байдън откликва. Новият законопроект за пандемична помощ - който е първият голям законодателен успех на администрацията - включва поне пет големи програми за парични трансфери. Тук влизат чекове за по 1400 щатски долара за американците, които изкарват под 75 000 долара годишно, допълнителни обезщетения за безработица в размер на 300 долара седмично до 6 септември, както и помощ за наеми и здравеопазване.

Но най-важното е, че законопроектът включва детска надбавка от 250 до 300 долара на месец на дете (в зависимост от възрастта). Това прави до 6000 долара годишно за семейство с две деца на възраст над 6 години - много съществен тласък за доходите на домакинствата. И идва без изисквания за работа. Ако обезщетението стане постоянно след тази година, както мнозина очакват, това ще трансформира американската система за социално подпомагане.

Това е хубаво нещо. Твърде дълго американците с ниски доходи бяха принудени да се борят просто да изплуват на повърхността, като им бяха отказвани пари от политици, които ги дамгосваха като мързеливи и зависими. Новата детска надбавка ще им даде глътка въздух, за да работят за едно по-добро бъдеще. И ще послужи като лакмус за още по-безусловни парични програми, като универсалния базов доход. Що се отнася до изваждането на хората от бедността, изглежда, че кешът наистина е крал.