Падението на туристическия динозавър

В крайна сметка британският премиер бе този, който подпечата края на Thomas Cook, най-старата туристическа компания в света. Този път фалитът на организацията, която няколко пъти бе на ръба в 178-годишната си история, вероятно е окончателен.

С помощта на 200 млн. паунда (226 млн. евро) от държавния бюджет Борис Джонсън можеше да осигури сделка на основните акционери и кредитори, за да спаси Thomas Cook. Но премиерът отказва това, а Thomas Cook спря дейността веднага. Няколкостотин хиляди пътешественици са заседнали в своите курорти. 9 000 служители само във Великобритания са изправени пред възможността скоро да са безработни. 

Въпреки че Джонсън би могъл да предотврати фалита в краткосрочен план, дали това би могло да спаси туроператора в дългосрочен план е съмнително. Защото проблемите в Thomas Cook се натрупват от десетилетия и решение няма да се намери само с осигуряването на свежи пари. Първо, налице е е огромната дългова планина, която до голяма степен се дължи на придобиването на британския конкурент MyTravel през 2007 г.

Това сливане, което беше извършено под ръководството на тогавашния германски собственик KarstadtQuelle, се обърка напълно. Вместо огромни спестявания на разходите чрез синергични ефекти, през следващите години се натрупваха нови дългове. През 2011 г. Thomas Cook отново бе спасен от фалит, но дълговата тежест не се сви дори в дългосрочен план. Според британските медии от 2012 г. насам групата е платила около 1,2 милиарда паунда само за лихви по своите дългове, като около една четвърт от общите приходи в крайна сметка отиват само за обслужването на дълга. „Трябва да продаваме три милиона пътувания всяка година, само за да платим лихвения товар", заяви наскоро изпълнителният директор на Thomas Cook Питър Фанкенхаузер. 

Дълговата тежест трябваше да бъде облекчена чрез вече провалената сделка. Китайският основен инвеститор Fosun трябваше да инвестира до 900 милиона паунда и да поеме по-голямата част от компанията майка Thomas Cook. Банките трябваше да се откажат от вземанията си за около 1,7 милиарда паунда, много кредитори трябваше да пият студена вода. Но както съобщава Bloomberg, тези облекчения на дълга заплашваха да се провалят поради възражението на някои хедж фондове сред кредиторите, тъй като те бяха обезпечили дълга на Thomas Cook с кредитни суапове за неизпълнение (Credit Default Swaps, CDS). Това са финансови книжа, подобни на застраховка срещу фалит на длъжник. Доскоро обаче не беше ясно дали сделката, договорена с Fosun и банките, официално би представлявала фалит при условията на CDS и дали ще доведе до изплащане към хедж фондовете. Изглежда някои фондове са блокирали плана за спасение, като са предпочели да закрият целия бизнес, за да не останат с празни ръце. Нито Борис Джонсън, нито основният акционер Fosun изглежда не са били готови да влагат повече пари, за да компенсират риска от хедж фондовете.

Освен това скъпият план за спасяване не би помогнал много, за да направи бизнес модела на Thomas Cook устойчив в продължителен период. Туроператорът не успя в последните няколко десетилетия да намери отговор на конкуренцията от евтини авиокомпании и доставчици на интернет услуги. Въпреки че по-младите поколения сега резервират пътуванията си почти изключително в интернет, Thomas Cook все още оперира около 500 скъпи филиала в Обединеното кралство. Платформи като booking.com, Airbnb и германския стартъп Getyourguide продължават да проникват в основния бизнес на традиционните туроператори. Като чисти онлайн доставчици с малка част фиксирани разходи, новите конкуренти предлагат индивидуални компоненти за пътуване, а отдавна и всеобхватни оферти - от полети през нощувки до завършени приключенски пътувания.

От 40-те години на 19. век Thomas Cook няколко пъти променя своя бизнес модел - от скромното начало с пътувания до срещи на абсиненското движение в Англия (срещу алкохолното пристрастяване), първите международни пакетни турове до дестинации в Европа и в чужбина, до модерен масов туризъм, включително със собствени хотелски вериги и авиокомпании. Но прадядото на туристическите компании не успя да даде отговор на миграцията на клиентите към нискотарифните авиокомпании и интернет платформите.

Дори с вече влошените очаквания на Thomas Cook за бизнеса, които вече бяха понижени поради това развитие, компанията не успя да се справи. Добавени бяха две нови заплахи: изменението на климата и Brexit. През 2018 г. рекордно високите температури в Обединеното кралство и в цяла Централна Европа доведоха до спад на резервациите. Тъй като колкото по-горещо е времето у дома, толкова по-малко туристите искат да почиват под слънцето на Средиземно море. В светлината на изменението на климата, това не е добре за основната дейност на Thomas Cook & Co. в дългосрочен план. А през последните месеци и неяснотата около процеса на Brexit възпира много британци от почивки в чужбина.