Неравенството е избор, а не неизбежност

Новата книга на Тома Пикети „Капитал и идеология“ ще се появи в превод на английски следващия март. Но аз получих предварителна представа за нея, като влязох в моята местна парижка книжарница и платих 25 евро за френското издание. Заключението ми: Томът от 1200 страници може да се окаже дори по-влиятелен политически от прегледа на неравенството на френския икономист от 2013 г. - „Капиталът в двадесет и първи век“, пише Симон Кюпер за Financial Times. 

Пикети обяснява защо това може да е моментът за обръщане към равенството и кои политики могат да накарат това да се случи.

Неговата предпоставка е, че неравенството е политически избор. Това е нещо, което обществата избират, а не е неизбежен резултат от технологиите и глобализацията. Докато Маркс разглежда историята като класова борба, Пикети гледа на нея като битка на идеологии.

Според него всяко неравностойно общество създава идеология, за да оправдае неравенството. Това позволява на богатите да спят спокойно в градските си къщи, докато бездомните замръзват навън.

В своята великолепна история на неравенството от древна Индия до днешните САЩ, Пикети описва оправданията, които се повтарят във времето: „Богатите хора заслужават своето богатство“, „То ще изтече“, „Те го връщат чрез филантропия“, „Собствеността е свобода", "Бедните са недостойни", „След като започнете да преразпределяте богатството, няма да знаете къде да спрете и ще настъпи хаос" - любим аргумент след Френската революция, „Комунизмът се провали“, „Парите ще отидат при чернокожите“ - аргумент, който, казва Пикети, обяснява защо неравенството остава най-високо в страни с исторически расови разделения като Бразилия, Южна Африка и САЩ.

Друго често срещано оправдание, което той не споменава, е „Високите данъци са наказателни“ - сякаш основният въпрос е предполагаемата психология зад преразпределението, а не действителните му ефекти.

Всички тези оправдания съставляват това, което Пикети нарича „сакрализация на собствеността“. Но днес, пише той, „собственическият и меритократичен разказ“ става все по-крехък. Има нарастващо разбиране, че т.нар. меритокрация е превзета от богатите, които вкарват децата си в най-добрите университети, купуват политически партии и укриват парите си от данъчно облагане.

Освен това, отбелязва Пикети, богатите са изключително мъже и техният начин на живот е особено вреден за околната среда. Доналд Тръмп - сексист, отричащ изменението на климата, който беше избран за президент без да публикува данъчните си декларации - олицетворява проблема.