Голяма част от новините от последните няколко дни идват на глобално ниво – битките относно климатичните промени на срещата на Г-20; съмненията за бъдещето на Световната търговска организация; твърденията на руския президент Владимир Путин, че либерализмът е остарял.
Но за да разберем наистина защо светът е толкова фрагментиран, трябва да погледнем по-локално и да вникнем в причините делът на труда в икономиката да е толкова потиснат през последните години, особено в САЩ и Западна Европа, пише Рана Форухар за Financial Times.
Обикновено глобализацията е обвинявана за намаляващия дял на труда и за последващото недоволство сред работническата класа, а напоследък и сред избирателите от средната класа. Но скорошен доклад за американския трудов пазар на McKinsey Global Institute (MGI) открива, че глобализацията е едва петата поред причина за намаляващия дял на труда в националния доход от началото на 21 век.
Според изследването основната причина за намаляващия дял на труда е, че суперциклите в области като суровините и недвижимостите са направили тези сектори, в които капиталът доминира над труда, по-голяма част от икономиката.
Втората причина – увеличената важност на нематериалните активи в икономиката – ни казва много повече за недоволството на работниците и гласоподавателите. Нематериалните активи, като компютри и софтуер, се амортизират много по-бързо от материалните, като машини и фабрики.
По-краткият жизнен цикъл и постоянно спадащите цени на новите технологии, както и положителният им ефект за производителността, означават, че повече пари се насочват към инвестирането в тях, отколкото към труда. Този факт, заедно с потискането на доходите от автоматизацията, отговарят за 38% от намаляването на дела на труда в икономиката, според изследването на MGI. Тук местната картина в отделните държави започва да има значение.
Както повечето от нас знаят, автоматизацията и ускореното заместване на капитала заради технологичните промени засегнаха непропорционално традиционните индустриални области – това е една от причините Доналд Тръмп да стане президент. В бъдеще тези процеси ще облагодетелстват радикално няколко региона – според друго изследване на MGI, което предстои да бъде публикувано на 11 юли, едва 25 града могат да отговарят за 60% от новосъздадениете раборни места до 2030 г., като не всички ще са тези, които си мислите.
Технологичните хъбове, разбира се, ще спечелят, както и богатите на суровини области и туристическите центрове за богатите. Ще се възползват обаче и градове и региони с планове за икономическо развитие, които капитализират намаляващия дял на труда. Когато трудът има по-малък дял в разходите за производство на стоки и услуги, изнасянето на работни места в чужбина започва да има по-малко смисъл.