Мъртъв ли е цикълът на корпоративни дефолти?

Може да се каже, че стимулите в размер на 12,3 трилиона долара изглежда убиха цикъла на кредитни дефолти в САЩ. Почти целият страх от фалит бе премахнат от дълговите пазари, въпреки че световната икономика все още се бори в условията на най-тежката здравна криза от един век, пише Лиза Абрамович за Bloomberg.

Най-простият начин да се види това е съвсем елементарен: Компаниите с най-нисък рейтинг се радват на най-евтините разходи за заеми в историята. Доходността на корпоративния дълг с рейтинг ССC и по-надолу е спаднала до около 8% от 20,2% само преди около година - през март 2020 г., показва индексът ICE на Bank of America.

Инвеститорите се надпреварват да отпускат милиарди долари на круизни компании и авиолинии дори когато те губят пари. Сумата на американския дълг с неинвестиционен рейтинг, включен в индекса на облигациите с висока доходност на Bloomberg Barclays, нарасна до рекордната номинална стойност от 1,53 трилиона долара от 1,2 трилиона през октомври 2019 г.

„Рейтинговите агенции се чувстват комфортно с все по-високата задлъжнялост, поради което компаниите са все по-щастливи да се възползват от нея“, заяви в скорошна статия Ноел Хибърт, директор за кредитните анализи в Bloomberg Intelligence. „Има стимул за повишена задлъжнялост, защото няма реален механизъм, който я наказва.“

Лесно е да се погледне на тези оценки, при баланси с по-голям ливъридж, и да се каже, че рискът е неправилно определен. Някои компании, разбира се, ще изпаднат в дефолт, може би неочаквано, въпреки че сега кредитът изглежда перфектно оценен. И все пак тази малка доходност и ниският риск от дефолти са напълно логични. Всъщност има аргументи някои от тези доходности по облигации да паднат още.

Първо, евтините разходи за заеми помагат на компаниите да останат жизнени по-дълго. Това е голяма част от причината Fitch Ratings да намали очаквания процент на дефолти при американските облигации с неинвестиционен рейтинг до 2% за 2021 г., най-ниското ниво от 2017 г., като не се очаква сериозното му нарастване през 2022 г. В средата на април се търгува проблемен дълг за само 90 млрд. долара, в сравнение с почти 1 трилион през март 2020 г., сочат данните, събрани от Bloomberg.

Второ, правителствата наводниха световната икономика с пари с безпрецедентни темпове. Монетарните и фискални стимули само в САЩ биха могли да възлязат на 12,3 трилиона долара в периода от февруари 2020 г. до март 2021 г., според данните на Cornerstone Macro Research, публикувани в Wall Street Journal.

Това са много пари, част от тях в спестовни сметки, търсещи активи, които да купят. Може би някои инвеститори смятат, че е по-добре да инвестират този кеш в компания, която всъщност произвежда нещо или предоставя реални услуги, отколкото, да речем, в криптовалута, стартирана на шега.

По-важният въпрос може би не е дали това е балон, който ще се пукне скоро, а по-скоро какви са последиците от тази ера на изобилни пари. Тя предотвратява фалита на бизнеси, който може би не би трябвало да съществуват, създавайки така наречените зомби компании. И оставя корпорациите със задължения към старите икономики, като изплащат дълга, натрупан в минала епоха, когато може би биха инвестирали в нови технологии в бързо променящия се свят.

Това натрупване на дълг прави работата на централните банкери едновременно по-трудна и по-лесна през следващите години. По-трудна, тъй като всяко оттегляне на стимулите или повишаване на ставките би било много по-болезнено предвид размера на корпоративния ливъридж. Но това също така намалява вероятността условията да изискват от Федералния резерв да повиши лихвите толкова много занапред. Повечето дълг ще окаже натиск върху дългосрочния растеж и инфлацията. Той потиска икономическата динамика.

Всичко това не означава, че облигациите с най-нисък рейтинг не могат да загубят стойност в близко бъдеще. Те могат и според някои инвеститори вероятно ще го сторят. Както написа в средата на април Олег Мелентиев от Bank of America Global Research, инвеститорите може да започнат да се оттеглят, след като закупиха през февруари рекордно количество от облигации с рейтинг ССС.

„В един момент стремежът към доходност достига своя лимит и ние смятаме, че вече сме там“, предупреждава Мелентиев.

Този цикъл от ниски лихви и дългова зависимост може да продължи по-дълго, отколкото би искал всеки традиционен наблюдател на пазара. Основното, което би могло да го спре, е нарастването на инфлацията, което изглежда вероятно в краткосрочен план, но не толкова в дългосрочен. Това е новата среда. Ще има дефолти и възвръщаемостта като цяло може да бъде по-ниска занапред, но истински цикъл на дефолти като тези от миналото изглежда далеч.