Корпоративното дългово подпомагане в САЩ е икономически провал

Консерваторите обвиняват прогресивните, че искат да унищожат капитализма. Но по-голяма заплаха от Бърни Сандърс е перспективата за серийни спасителни операции от страна на паричните власти - първо банковата система през 2008 г., а сега целият бизнес на фона на пандемията. Министерството на финансите и Конгресът предприеха мерки за ограничаване на възможностите на Федералния резерв да подкрепя вече надутите пазари на корпоративен дълг. Това е стъпка в правилната посока - корпоративните кредитни механизми на Фед трябва да бъдат оставени да отмрат, пишат за Wall Street Journal Шийла Беър, бивш председател на Федералната корпорация за застраховане на депозитите (2006-2011), и Лорънс Гудмън, президент на Центъра за финансова стабилност.

Изграждането на корпоративни механизми през март миналата година бе първият път в историята, в който Фед купува корпоративен дълг. Планът далеч надхвърли предишното количествено облекчаване, при което централната банка изкупуваше държавно гарантирани ценни книжа. Целта на корпоративните механизми беше да помогнат на компаниите да получат достъп до пазарите на дълг по време на пандемията, давайки възможност за поддържане на операциите им и задържане на служителите. Вместо това те доведоха до мащабно и ненужно спасяване на корпоративни емитенти, поематели и облигационери.

Смущенията на корпоративния дългов пазар до голяма степен се разсеяха към края на март. Оттогава не е имало недостиг на ликвидност за големите компании. Емитирането на корпоративни облигации през 2020 г. достигна 2,3 трилиона долара, надхвърляйки предходния годишен рекорд с повече от 35%. Всъщност големите компании набраха повече пари от частни заемодатели през трудните ранни месеци на 2020 г., отколкото през същия период на 2019 г.

Няма много доказателства, че всичките тези пари отидоха ​​за създаване и запазване на работни места в САЩ. А и Фед не направи нищо, за да гарантира това, отказвайки да ограничи покупките на корпоративен дълг до компании със значителна работна сила в САЩ или да попречи на приходите от взетите назаем средства да бъдат използвани за прекомерни възнаграждаения на изпълнителни директори или разпределение сред акционерите, въпреки че Конгресът имаше предвид такива ограничения, когато одобри механизмите. Доклад на негова комисия установи, че компаниите, възползващи се от механизмите, са съкратили над един милион работници от март до септември. Това включва Boeing, която освободи 16 хил. служители, и Sysco, компания за хранителни услуги, която уволни една трета от персонала си, докато продължи да плаща дивидент.

Хем няма доказателства, че покупките на корпоративен дълг от Фед са облагодетелствали обществото, хем разходите и нежеланите им последици са значителни, с явна вреда за конкурентоспособността и производителността.

Намесата на Фед на пазара на корпоративни облигации създава стимул за инвеститорите да купуват предварително или в тандем с правителството. По този начин капиталът се разпределя политически и чрез надхитряне на системата, а не по заслуги. Това го измества встрани от компании, които са малки, за да получат достъп до пазарите на публичен дълг, към големи, много от които вече са повишили ливъриджа си.

От самото начало Федералният резерв даде сигнал, че ще се притече на помощ на рисковите от инвестиционна гледна точка фирми, като изкупи дълга на „падналите ангели“, чиито рейтинги са се понижили до неинвестиционен клас по време на пандемията. Следователно дългово обременените компании бяха възнаградени за миналите си прегрешения, а големите компании се възползваха от евтиния кредит. Това създаде допълнителна несправедлива възможност за големите корпорации да станат още по-големи, като закупуват конкуренти с държавно субсидирани заеми.

Така корпоративните механизми просто увеличиха щетите, които паричните интервенции вече бяха нанесли върху разпределението на капитала в САЩ. Дори и без директни покупки на корпоративен дълг, годините на количествено облекчаване и свръхниски лихвени проценти благоприятстваха акциите на големите компании за сметка на тези на по-малките, превръщайки инвестициите в евтини компании с добри резултати в губеща инвестиционна стратегия.

След финансовата криза от 2008 г. представянето на акциите на растежа (на компании, чийто бизнес отчита печалби над средните и имат потенциал да растат по-бързо от общата икономика - бел. ред.) надхвърли това на тези на стойността (чиято цена изглежда ниска, сравнена с финансовото представяне на компанията) с близо 300%, измерено чрез индексите на S&P. Инвестирането в стойност изпревари това в растеж едва когато политиките на лесни пари бяха неутрализирани през четири кратки периода: в края на всеки от трите кръга на количествено облекчаване и по време на „количественото затягане“ от 2013 г.

В тази ера на лесни пари високите оценки на акциите предоставят на големите фирми надценена валута, чрез която поглъщат по-малки конкуренти, страдащи от евтини оценки. Това представлява двоен удар за младите компании, които бяха най-силно засегнати от пандемията. Те са основният източник за създаване на работни места и иновации и притискането им лишава икономиката от динамиката и творчеството, от които се нуждае, за да процъфтява.

Капитализмът не работи, ако капиталът няма цена, а пазарите - ако нямат възможност да се вдигат и падат. Първоначално корпоративните механизми можеха да бъдат оправдани като извънредни еднократни намеси, за да помогнат на компаниите да поддържат дейността си, но те преминаха далеч отвъд тази цел и изкривиха разпределението на капитала.

Резултатът беше божи дар за инвеститорите, евтин кредит за некредитоспособните и рекордни нива на корпоративен ливъридж. Тези механизми не трябва да стават част от стандартния инструментариум на Фед. Нека ги погребем.