Какви са рисковете пред световната икономика в последната четвърт на годината?

Рисковете за финансовата стабилност на Евросъюза се повишават,  а високата инфлация в САЩ може да се окаже пречка пред икономическия растеж. В същото време  недостигът на енергийни мощности в Китай ограничава индустриалното производство. Това коментира в свой анализ доц. д-р Васил Петков, директор на „Научноизследователски център за пазарни анализи и прогнози“ към катедра „МИО и бизнес“ в УНСС, цитиран от БТА.

За пореден път забравихме за цикличното развитие на икономиката (бизнес цикъла). Колкото и да се опитват страните да се задържат максимално дълго в периода на експанзия, неизбежно се стига до криза. Кризите са още по-тежки, когато изкуствено се поддържа състоянието на привидна стабилност.

Сигнали за предстоящо свиване на промишленото производство се появиха още през 2019 г., но здравната криза, повсеместното затваряне на икономиките и стимулите за преодоляването им изместиха фокуса от рецесията, през която трябва да премине световната икономика и икономиките на отделните страни.

И ако съкращаването на брутния вътрешен продукт през 2020 г. се смята за рецесия, а силното второ тримесечие на 2021 г. се отчита като възстановяване и надеждите са за постепенно разширяване на производството, то най-вероятно ни очаква сценарият „рецесия с две дъна“.

Целта на настоящото изследване е да представи текущото състояние и да очертае перспективите пред световната икономика в последната четвърт на годината при спазване на основния принцип при конюнктурните изследвания: „анализ – диагноза – прогноза“.

В САЩ високата инфлация (5,4% за година), която се дължи на високите цени на хранителните продукти, автомобили, енергийни източници, суровини и наеми, показва, че тя не е временно явление и ще се окаже пречка пред икономическия растеж. Водещ показател за здравето на първата по големина икономика е състоянието на пазара на труда, чието възстановяване постепенно се забавя. Основните борсови индекси на фондовите пазари се колебаят, същото се отнася и за доходността по американските ценни книжа. Ефектът от фискалните стимули постепенно започва да губи своя ефект.

Противоречията между демократи и републиканци относно исканото увеличение на тавана на дълга създадоха опасения за невъзможност за погасяване на падежиращите плащания. Всичко това доведе до понижаване на бизнес и потребителското доверие. Тово означава, че в краткосрочен период основните икономически агенти не очакват подобряване на ситуацията.

Последната четвърт на годината в САЩ винаги е била с основен принос към растежа на БВП поради увеличаването на потребителските разходи (Ден на благодарността, Черен петък, Коледа и Нова година). Тази година обаче потребителите ще бъдат по-внимателни при покупките, а затрудненията при доставките от Азия ще се отразят негативно на растежа.

Въпреки всичко се наблюдава значително нарастване на цените на имотите поради силното търсене и ограниченото предлагане. Очакванията ни са за 3% растеж на БВП през четвърто тримесечие на 2021 г. и 4,5% нарастване за цялата 2021 г., измерено по постоянни цени.

В голяма степен решенията на Фед относно запазването или повишаването на основния лихвен процент ще определи развитието на американската икономика през следващите месеци.

Смятаме, че САЩ ще отчетат слаби първи месеци на 2022 г., тъй като към сега действащите фактори ще се добавят и традиционно лошите метеорологични условия.

След бързото възстановяване още в края на 2020 г. и впечатляващия ръст през първото тримесечие на 2021 г. китайската икономика постепенно се забавя, но по своя си „китайски начин“ – 6-7%. Поради спада в промишлената активност, високите цени на суровините и новите случаи на COVID-19 (при откриването им се затварят цели градове, провинции, пристанища) БВП на втората икономика в света през периода април-юни 2021 г. нараства само със 7,9%.

Износът и вносът на страната се възстановяват бързо, но съществува натиск заради недостига на полупроводници, затруднения в логистиката и по-високите разходи за транспорт. Нарасналото търсене от останалата част от света не може да бъде напълно задоволено, което започна да оказва своето негативно въздействие върху цените за крайния потребител и да допринася за увеличаването на инфлационния натиск в различни точки на света още от средата на настоящата година.

Китайското правителство засилва своята политика по преместване на акцента от инвестициите към потребителските разходи като основа за растеж, но това води до известна нестабилност в реалния сектор. Понастоящем недостигът на енергийни мощности в страната ще доведе до намаляване на индустриалното производство, тъй като мощностите ще бъдат преимуществено насочвани към домакинствата. В условията на ниски температури започнаха проблеми при снабдяването с електричество, увеличаване на вноса на втечнен природен газ и откриването отново на въглищните мини.

Някои заводи започнаха да затварят, което ще бъде допълнителен удар върху всички страни, които разчитат на доставки от Китай. В резултат на изложеното очакваме по-нисък растеж на икономиката през последната четвърт на годината, а защо не и намаляване до 4-5% на растежа през първите три месеца на 2022 г., тъй като всички ресурси на държавата ще бъдат насочени към провеждането на „впечатляващи“ Зимни олимпийски игри 2022 г. в Пекин.

ЕС и по-специално еврозоната така и не успяха да се „излекуват“ от последиците от световната финансова и икономическа криза (2007-2009 г.), страдайки от дългови проблеми, перманентно нисък икономически растеж и ниска инфлация. Очевидно ЕС губи конкурентната лидерска битка в иновациите, в дигитализацията и в базирания на знанието растеж на икономиката.

Съюзът беше силно ударен от първите вълни на пандемията и едва през второто тримесечие на 2021 г. отбеляза по-съществено възстановяване. След това обаче започнаха проблемите – недостиг на части, възли и детайли, високи транспортни разходи, нарастващи цени на суровините, на вносните стоки от Китай, на природния газ и на електричеството. Колкото и алтруистични да са целите за постигане на въглеродна неутралност, посочени в „Европейския зелен пакт“, ЕС се оказа неподготвен за справяне с кризата с енергоизточниците.

В условията на нарастваща инфлация (потребителската инфлация в 19-те страни от еврозоната достига 3,4% на годишна база) рисковете за финансовата стабилност също се повишават.