Как Европа може да прекъсне зависимостта си от руската енергия?

Освен че трябва да се борят с последиците от пандемията от коронавирус и ускоряващата се инфлация, европейците се сблъскват и с своеобразна енергийна криза. Недостигът на доставки на енергия изстреля цените на електроенергията до рекордно високи нива, точно когато започва зимния отоплителен сезон. Освен това Европа рискува да изостри политическата криза между Руския и Украйна. Докато Москва трупва войски по границата си с Украйна, зависимостта на Европа от руския газ ограничава възможностите на Запада да противодейства на тази заплаха, пише Bloomberg в редакционен материал. 

Европейските лидери трябва да отговорят. Намаляването на вноса на руски газ и подобряването на достъпа до алтернативни енергийни източници ще бъде от полза за региона като цяло, а също и за климата. Това означава допълнително инвестиране в съхранение на газ и друга енергийна инфраструктура, ускоряване на приемането на възобновяема енергия и разширяване на използването на ядрената енергия. Чрез по-тясно координиране на политиката европейските нации могат да изградят по-устойчив енергиен сектор и да попречат на руския държавен глава Владимир Путин да използва енергията като оръжие за разделяне на Запада.

Тъй като Европа се намира в процес на загърбване на въглищата, а газовите ѝ залежи се изчерпват, регионът се нуждае от външни доставки. В тази връзка Старият континент разполага с регулации за намаляване на влиянието на руския енергиен гигант „Газпром“, но въпреки това Русия остава най-големия доставчик на газ за региона, който представлява близо 47% от вноса на природен газ в Европейския съюз (ЕС) през първата половина на тази година.

Зависимостта е особено забележима в Централна и Източна Европа. „Газпром“ също разполага със значителен капацитет в европейските подземни газохранилища, особено в Германия, което дава на Москва още по-голямо влияние върху способността на континента да се справи с нестабилните пазари и смущенията при доставките.

Това руско влияние ще нарасне със завършването на газопровода "Северен поток 2", който трябва да транспортира газ под Балтийско море до Германия. Въпреки че проектът ще подобри капацитета на „Газпром“ за директно снабдяване на Западна Европа — и следователно на теория ще облекчи бъдещия недостиг на енергия — той също така ще увеличи влиянието на Русия върху европейските доставки и (може би контраинтуитивно) ще направи ЕС по-уязвим. Като минимум, новото правителство на Германия трябва да гарантира, че процесът на сертифициране на газопровода остава на пауза, докато Русия продължава да заплашва Украйна.

Енергийните предизвикателства на континента обаче надхвърлят сегашното противопоставяне. Въпреки че природният газ остава от решаващо значение за отоплението и промишлеността, Европа ще трябва да подкрепи повишаването на енергийната ефективност, подобряването на инфраструктурата за втечнен природен газ и по-специално разширяване на капацитета за съхранение на газ, който остава неравномерно разпределен в целия континент и затруднява покупките, когато цените са ниски.

Най-важното е, че правителствата трябва да ускорят преминаването към по-чиста енергия. Насърчаването на съществуващите предложения на ЕС за увеличаване употребата на водород би помогнало на страните и индустриите да се откажат от природен газ, както и допълнителното съхранение на енергия, произведена от възобновяеми източници. Но както признаха държави като Франция, Нидерландия и Великобритания, засилването на енергийната независимост на Европа — да не говорим за постигането на целите ѝ за климата — просто не е правдоподобно без значителни нови инвестиции в ядрена енергия. Ядрената енергия вече е част от плановете на Полша за премахване на въглищата от енергийния ѝ микс и може да помогне на други страни да направят същото. Лидерите в държави, където ядрената енергия е изправена пред обществен скептицизъм, като Германия, трябва да направят повече, за да разсеят погрешните схващания относно рисковете и разходите, особено след като по-безопасните, по-малки реактори започнат своята търговска дейност.

Европа не може да прекъсне зависимостта си от руския газ за една нощ, но може да избегне да бъде държана като заложник. Чрез приемането на координирана стратегия за диверсификация на своите енергийни ресурси, европейските лидери могат да намалят както своята уязвимост към прекъсванията на доставките, така и способността на Путин да влияе на региона.