Как да изградим по-отговорен корпоративен капитализъм?

Когато през август американската Kръгла бизнес маса (КБМ) преработи своята декларация относно „целта на корпорацията“, Financial Times предпазливо одобри преминаването от преимущество на акционерите към по-широк ангажимент за всички заинтересовани страни. Също така призовахме бизнесът да практикува това, което проповядва. Серията ни за компаниите, които измислят насочени към целта стратегии, които ще ги поддържат в бъдеще, показва колко трудно може да бъде това, пише британският вестник. 

Много от подписалите декларацията на КБМ изглежда все още смятат, че тя е просто наваксване на напредъка, който вече са постигнали в собствените си компании. Те са напът да получат сериозен шок. Има ясни причини, поради които са необходими по-нататъшни действия. Те включват нарастващата вълна от протести заради неспособността за справяне с изменението на климата, ангажираността на по-младите работници и клиенти към бизнеси с определени цели (и тяхното безпокойство относно компаниите без такива), и напрежението от факта, че заплатите продължават да изостават от общия икономически растеж.

Както Пол Полмън, бивш изпълнителен директор на Unilever, се изрази на неотдавнашен форум за напредъка към постигането на целите на ООН за устойчиво развитие, цената на бездействието бързо става значително по-висока от цената на действието.

Най-малкото просветеният личен интерес трябва да подтикне компаниите - и акционерите - да поддържат служителите щастливи, общностите – здрави, а правителствата - финансирани. В противен случай те ще се поддадат на корпоративната трагедия, при която стремежът на всяка компания да преследва своите тесни краткосрочни интереси ще подкопае дългосрочното оцеляване на цялата група.

Въпросът е как да насърчим главните мениджъри и собствениците на фирми да направят правилното нещо. Доказателствата от серията на FT подсказват три важни области на действие за насърчаване на устойчивия дългосрочен растеж.

Едната е да се приведат в съответствие целите на фонд мениджърите и собствениците с целите на компаниите, в които инвестират. Изпълнителният директор на Danone сподели, че краткосрочните хоризонти на отделните фондови мениджъри често са в противоречие с дългосрочната визия, която техните шефове започват да застъпват.

Втората област е свързан императив за ускоряване на подобренията в нефинансовите мерки, които оценяват въздействието на компаниите върху обществото и околната среда. Консенсусът за такива мерки би осигурил солидни нови критерии за напредък и би позволил на регулаторните органи, инвеститорите и служителите да държат ръководителите отговорни - и съответно да ги възнаграждават.

И накрая, има нужда от структурни и регулаторни решения. Те трябва да включват по-спокойно отношение към двустепенните акционерни структури, като ограничените във времето акции със супер правомощия, които защитават дългосрочното разработване на стратегии. Регулаторите също трябва да проучат начините за отказване на компаниите и инвеститорите от фокусиране върху тримесечните печалби.

Правителствата трябва да си сътрудничат, за да гарантират, че мултинационалните компании плащат справедливи данъци. Регулаторите следва да поощряват разнообразието на корпоративните модели - от основаването и доверителния контрол, често срещан в някои страни от Северна Европа, през компаниите и кооперациите, които са собственост на служителите, до собствеността на непубличния капитал и публичното листване.

Стана ясно след финансовата криза, че грубото максимизиране на цената на акциите е управленска цел, която застрашава устойчивия растеж на корпорациите. Признаването от КБМ на този факт е добре дошло, макар и закъсняло. Никоя компания няма да постигне дългосрочните си цели, колкото и да са достойни, без да постига краткосрочен успех. Но за да просперират в бъдещето, мениджърите и тези, които ги надзирават, трябва да вземат предвид по-широкото благополучие на обществата, в които оперират.