Икономическият ефект от коронавируса е в главите ни

Анализирането на минали събития може да е от полза по време на епидемия: уроците от миналото помагат за направление на публичните решения и избягването на повтарящи се грешки. За съжаление огледалата за обратно виждане изглежда са дефицит в днешно време.

Въпреки стимулиращите мерки, които властите въвеждат за борба с икономическото въздействие на коронавируса - по-ниски лихвени проценти и по-големи бюджети - е малко вероятно това да накара хората да се почувстват защитени. Потребителското поведение е факторът, който ще повлияе на степента на удара върху икономиката, според Даниел Мос от Bloomberg.

Несъответствието между начина, по който хората възприемат риска да се разболеят, и вероятността действително да се заразят с вируса може да бъде огромно и да се повлияе от чувства, свързани с минали преживявания, въздействащи изображения или просто уплаха.

Изследване на Азиатската банка за развитие (АБР), публикувано през октомври, обхваща голяма част от икономическите щети от тежкия остър респираторен синдром (ТОРС) върху обществените нагласи. В разгара на епидемията от 2003 г. 23% от анкетираните в проучване на общественото мнение в Хонконг смятат, че е много вероятно или донякъде вероятно да бъдат заразени. Според Световната здравна организация броят на случаите, които са били 1755, би представлявал приблизително 0,026% от населението. В Тайпе 74% от акетираните оценяват вероятността от смърт, причинена от ТОРС, на четири или пет по петобалната скала. В действителност смъртността е била 11%.

„При обстоятелства с преобладаващо негативна информация и стрес хората могат да се окажат предубедени в оценката си относно риска от заразяване с болестта“, пишат в изследването на АБР Илан Ной и Шарлан Шийлдс от Университета Виктория в Уелингтън, Нова Зеландия. „Това води до панически и нелогични решения, чиято цена се оказва прекалено висока“, поясняват те.

Можете да обмислите дали риска от ваканция в чужбина си заслужава, както и дали да пропуснете вечерята навън, дори и да смятате, че шансовете да се заразите са малки. Вижте Cathay Pacific Airways, които в понеделник изразиха опасения, че първата половина от годината ще бъде „изключително трудна финансово“. Singapore Airlines също заявиха, че са изправени пред „значителни предизвикателства“.

Последиците от ТОРС бяха съществени: ръстът на брутния вътрешен продукт в Китай спадна от 11,1% до 9,1% през второто тримесечие на 2003 г., като Хонконг, Тайван и Сингапур също понесоха удар. Въздействието надхвърли показатели като загубено работно време, смъртност, разходи за лечение, потребителски разходи и прекъснати пътувания, тук влизат и неизмеримите последствия от лищаването от социални контакти.

В подобни случаи личностната психология оказва влияние върху компаниите. Решенията относно инвестициите и веригата за доставки се управляват от прогнози за търсенето по време на епидемия или в периода на възстановяването от нея. От Apple например заявиха, че очакват по-ниски приходи от продажби през текущото тримесечие, докато производителите на компоненти се стремят да овладеят вируса, а затварянето на магазините влияе върху продажбите.

Китайската икономика днес е по-различна отколкото през 2003 г. Гражданите на Китай пътуват повече, а компаниите й са неразривно свързани с глобалната икономика. Едно пропуснато посещение на ресторант в Хонконг може да коства работни места в Хамбург. За да ограничат въздействието върху икономическия растеж, лидерите трябва да помислят внимателно как да сведат до минимум естествения импулс на хората да изпитват страх.

В Сингапур например правителството призовава гражданите да продължат ежедневните си дейности, като вземат допълнителни предпазни мерки за своето здраве, и да избягват презапасяването, породено от паника. Властите поискаха обществено доверие и в замяна обещаха да държат населението информирано. Ситуацията е различна в Хонконг, където бизнесът е поставен на пауза, училищата са затворени, а общественият транспорт е празен.

Ние не знаем колко ще струва настоящата епидемия в икономически и психологически план, да не говорим за броя на жертвите. Но ако Сингапур намери правилния тон, то това може да се превърне в модел за управление на кризи.