Хроника на една предизвестена смърт

Американският геолог Мериън Кинг Хъбърт пръв заговори за "пика на петрола" - онази повратна точка, когато добивът и потреблението ще достигнат върха, за да навлязат след това в необратим упадък. Това бе през 50-те години; самият Хъбърт очакваше пикът да настъпи през 70-те. Днес, в ерата на възобновяемите източници и електрическите автомобили, слуховете за смъртта на петрола все още изглеждат силно преувеличени. През миналата година глобалното потребление бе малко под 97 милиона барела дневно. През 2040 ще е вече 105 милиона барела, поне според прогнозите на Международната агенция по енергетика.

Но въпреки това промяната витае във въздуха. МАЕ посочва, че няколко фактора ще променят облика на глобалните енергийни системи: ръстът на добива на нефт и газ в САЩ, резкият спад на разходите при възобновяемите енергийни източници, нарастващата електрификация и все по-чистият и разнообразен енергиен микс в Китай.

„През следващите 25 години на растящите енергийни нужди на планетата ще отговорят на първо място ВЕИ и природният газ, тъй като по-ниските разходи ще превърнат слънчевата енергия в най-евтиния източник на електричество“, прогнозира докладът на агенцията.

Изглежда, и петролните гиганти вече се готвят за бъдеще с по-чиста енергия. Те са удвоили броя на придобиванията, инвестициите в проекти или дялове в рисков капитал през 2016 г. (до 44, при 21 през 2015 г.). Данните са от проучване на Bloomberg New Energy Finance от края на октомври.

През последните 15 години тези корпорации похарчиха 6.2 млрд. долара за за дялове в компании за чиста енергия. Секторът на чистата енергия е привлякъл близо 290 млрд. долара през 2016 - внушителна сума, но все още нищожна на фона на инвестициите в петрол.

Какво е бъдещето на петролния пазар? Залез ли виждаме на хоризонта или временно заоблачаване? Трудно е да се отговори при толкова неизвестни: усилията на ОПЕК и Русия да балансират пазара, развитието на електромобилите, както и непредвидимата политика на Доналд Тръмп най-вече към климата.

Краят на господството на ОПЕК

„Времето, когато ОПЕК можеше да диктува пазара, окончателно е приключило“, казва Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите. През есента на миналата година ОПЕК и редица други водещи производители, включително Русия, постигнаха историческо споразумение да свият предлагането си с 1.8 млн. барела дневно.

„Договорката на ОПЕК с Русия може да има ограничен временен ефект, но тя би могла да има някакъв смисъл при цени на петрола значително под 60 долара. Сега цената се движи около 60 долара и това е нивото, при което много американски производители се активизират“, допълва Попов. 

В усилията си да подкрепи цените картелът на практика помага на основния си конкурент – шистовите производители в САЩ. Технологиите им позволяват да са по-рентабилни при по-ниски цени и да завоюват все по-голям пазарен дял.

“ОПЕК вече не е толкова сериозен фактор - добивите на членуващите в него страни в момента са едва една трета от цялото предлагане", обяснява Георги Георгиев, портфолио мениджър в Karoll. “Все пак с присъединяването на Русия, която заедно със САЩ в момента са най-големите производители, една такава договорка оказа подкрепа на цената”, допълва той.

Според финансовия анализатор Преслав Райков споразумението е фундамент за цени на нива над 50 долара, и е помогнало за покачването им до близо 65 долара през последния месец. „От друга страна, възможността за нова експанзия на шистовите производители в САЩ поставя лимит на ръста в цената“, отбелязва Райков.

Скоростта има значение

Транспортът и до днес е главен потребител на петрол, но в светлината на прожекторите попадат електромобилите, а прогнозите за тяхното развитие са разнопосочни. МАЕ очаква броят на автомобилите към 2040 да се удвои, но те ще бъдат енергийно по-ефективни. По това време по пътищата ще има около 280 млн. електромобила, което ще бъде около 15% от световния автопарк.

В редица държави се наблюдават целенасочени политики за насърчаване използването на електромобили: Китай въвежда задължителни минимални квоти, Европейският съюз готви тежки регулации за използването на двигатели с вътрешно горене, страни като Великобритания и Франция говорят за пълната им забрана.

„Противно на очакванията, автомобилният пазар и масовото навлизане на електромобили нямат необходимия обем, за да окажат ключов натиск върху петролната индустрия“, твърди Райков. „Дори правителствата да забранят изцяло използването на двигатели с вътрешно горене, основното потребление на петрол идва от индустриалния транспорт - корабоплаване и въздухоплаване, а не от персоналния“.

Транспортният сектор консумира около 40-45% от петрола в развитите икономики, напомня Георги Георгиев. Но е сигурно, че този дял ще продължи да пада с напредването на технологиите и все по-сериозното навлизане на електромобилите. „Това ще оказва естествен натиск върху цената, но вероятно този процес ще протече плавно“, прогнозира портфолио мениджърът.