Френска или германска ще бъде новата Европейска комисия?

Новата Европейска комисия при председателката Урсула фон дер Лайен получи огромна подкрепа от Европейския парламент в сряда. Родена от импровизацията на френския президент Еманюел Макрон и мълчаливото съгласие на германската канцлерка Ангела Меркел, комисията ще трябва да се ориентира в бурните води на френско-германските отношения, пише Леонид Бершидски за Bloomberg. 

През юли Макрон смело предложи Фон дер Лайен за председател на Комисията за сметка на партийните кандидати, които искаха работата. Меркел се съгласи, въпреки че подкрепи политическия процес: Нито един от кандидатите в кампанията не изглеждаше способен да спечели мнозинство в парламента. Законодателното тяло одобри Фон дер Лайен с крехко мнозинство. Тогава законодателите отмъстиха едва прикрито на Макрон, като отхвърлиха предложената от него кандидатка за европейски еврокомисар Силви Гулар. Макрон беше принуден да номинира технологичния бизнесмен и бивш министър Тиери Брьотон, който успя да се промъкне.

След като парламентът прекара седмици в интервюиране на предложените комисари, отхвърляйки някои - демонстрация пред Фон дер Лайен, че тя не получава безплатен пропуск – в сряда той най-накрая позволи на нея и комисарите да встъпят в длъжност, месец по-късно от предварително планираното. Това не означава, че парламентът няма да препятства Фон дер Лайен по пътя й напред. Зелените, които се въздържаха по време на гласуването, винаги ще искат повече от комисията, а удовлетворяването на останалите центристки фракции няма да е лесно предвид нарастващия разрив между лявоцентристите и дясноцентристите дори в Германия, където те управляват заедно.

Но комисията на Фон дер Лайен вероятно ще има по-голям проблем с Европейския съвет, съставен от национални лидери, отколкото с парламента. Там Франция и Германия, двете държави, от които се очаква да поведат ЕС след Brexit, напоследък са на нож. Макрон блокира започването на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония и настоя за план Европа да стане военно по-независима от САЩ. Германия не е съгласна и по двата въпроса. Меркел реагира бурно на критиките на Макрон към НАТО, че пактът е в „мозъчна смърт“. Тя се обърна към германския парламент: „Европа в момента не може да се защитава сама, ние сме зависими от този трансатлантически съюз и затова е правилно да работим за него и да поемем повече отговорност в рамките му."

Откритият опит на Макрон за еднолично лидерство в Европа е дразнещ за германците. Според скорошна статия в New York Times, на неотдавнашна вечеря за отбелязване на 30-годишнината от падането на Берлинската стена Меркел е казала на Макрон, че е „уморена да събира парчетата“ след опитите му за съзидателно разрушение. „Трябва да залепя счупените от вас чаши, за да можем след това да седнем да пием чай“, са били думите на Меркел.

Това е ниска точка в историчеси конструктивните отношения между двете страни. В такава ситуация комисията на Фон дер Лайен е изправена пред блокиране на ключовите й предложения в Европейския съвет. Франция и Германия ще се опитат да използват силата на Комисията, за да получат подкрепа за своите позиции, тоест да задоволят нетърпението на Макрон и предпазливостта на Меркел.

Меркел, разбира се, обеща да се оттегли от политиката през 2021 г. - но по-агресивен германски лидер вероятно би се сблъскал още по-енергично с Макрон.

В такава ситуация може да бъде важен самият баланс между националностите на ключови позиции. В сряда брюкселският бюлетин на Politico, добре информиран източник за политиката на ЕС, съобщи, че началниците на кабинетите на петима еврокомисари - включително ресора на Брьотон - ще бъдат немци. Брьотон все още не е избрал официално ръководителя на кабинета си, но дори ако информацията на Politico се окаже невярна, балансът ще изглежда притеснителен за Макрон. Висшите служители са изключително властни в процеса на вземане на решения в ЕС и ако има силно германско влияние на ниво шефове на кабинети, няма да е лесно за Макрон да прокарва предложенията си.

От друга страна, както стоят нещата днес, Франция има несъразмерно голям брой висши бюрократи в ЕС, а Германия - несъразмерно малък. От 30-те служители с най-висок административен клас, 16 AD, пет са французи и само двама - немци. По-общо, 12,8% от 2600-те служители от четирите най-високи класа са французи и 12,6% - немци, въпреки че въз основа на населението на страните квотата на Германия трябва да бъде по-висока, а тази на Франция - по-ниска.

Трудно е да се постигне баланс на влиянието в ЕС, когато няма много съгласие по ключови въпроси, като бъдещата геополитическа роля на блока, неговото придържане към трансатлантическия съюз и ключовите политики за разширяване и имиграция. Липсата на широко съгласие и лична хармония между лидерите превръща сложните бюрократични и междуинституционални процеси в серия от мини битки. Макрон може и да е помогнал за назначаването на Фон дер Лайен на най-високата длъжност в ЕС, но изглежда, че има намерение да направи невъзможно за нея да сътвори нещо смислено, докато той продължава да тества търпението на Меркел със своите лудории.