Става все по-ясно, че отрицателните лихвени проценти, въведени в няколко държави след световната финансова криза, орязват печалбите на банките. По-малко очевидно, макар и може би по-важно за обществото като цяло, е тяхното отслабващо въздействие върху пенсионните планове. Затова и дните на негативните разходи по заемите може би са преброени, пише Марк Гилбърт за Bloomberg.
В четвъртък се очаква централната банка на Швеция да изостави политиката на отрицателни лихви, която провежда в продължение на половин десетилетие, като увеличи основния си лихвен процент до нула, въпреки че се очаква инфлацията да остане упорито под целта за години напред.
Управителят на Riksbank Щефан Ингвес заяви, че отрицателните лихвени проценти винаги са се смятали за „временна мярка“ и че централната банка „най-вероятно“ ще повиши разходите по заемите на заседанието си в четвъртък. Имаше доста остра критика срещу очаквания ход от страна на бившия централен банкер Ларс Свенсон, който осъжда плана като основаващ се на „ирационален страх“ от негативните ставки.
Няма нищо ирационално, обаче, в страха от икономическите последици от поддържането на разходите за заемане под нулата за продължителен период от време. Спешните мерки, въведени с цел възобновяване на растежа, включително разширяване балансите на централните банки чрез предприемане на количествено облекчаване, трябваше да бъдат преходни. Вместо това те се превърнаха в твърди елементи на икономическата среда.
Това беше катастрофално за пенсионните планове.
Намаление на лихвите с 1% увеличава оценката за пенсионните задължения с около 20%.
То понижава съотношението на финансиране, което измерва способността на спонсора на пенсионния план да изпълнява бъдещите си ангажименти с около 10%. Тези оценки идват от проучване на 153 европейски спонсори на пенсионни схеми с 1,9 трилиона евро (2,1 трилиона долара) активи, проведено по-рано този месец от Amundi SA, най-големият мениджър на активи в Европа, и публикувано от Create-Research.
Като група европейските пенсионни планове никога не са имали толкова големи проблеми. Почти една четвърт имат нива на финансиране от 90% или по-ниски, като по-малко от една трета се радва на повече от 100% покритие на бъдещите си задължения, според проучването. Освен това 40% имат отрицателни нетни парични потоци, докато само при 33% те са положителни.
Те обвиняват действията на централните банкери за голяма част от неволите си, като 62% от анкетираните са съгласни, че „количественото облекчаване (QE) е завишило прекалено много пенсионните задължения.“ Половината казват, че „QE е подкопало дългосрочната финансова жизнеспособност на пенсионните схеми“. Това е многозначително, особено като се има предвид, че по-голямата част от анкетираните смятат, че политиките за изкупуване на облигации, провеждани от много централни банки, са станали неефективни.
При около 11,7 трилиона долара дълг с отрицателна доходност по целия свят фондовете, които управляват пенсионни планове, предвиждат оскъдна възвръщаемост от техните активи.
Тази ниска възвръщаемост вещае проблеми за бъдещето. Това е особено тревожно, тъй като отговорността за заделянето на пари за пенсиониране все повече се прехвърля на гражданите и е извън компаниите и правителствата. Управителят на датската централна банка Ларс Роде стигна дотам, че нарече тежестта неприемлива: „Задачата да се направи пенсионната система устойчива на натиска от по-ниските лихви и по-високите коефициенти на неработещи към работещи не може да бъде делегирана на индивидуалния спестител за пенсия“, каза той по-рано този месец.
В момента спирането на извънредните политики, въведени вследствие на световната финансова криза, може да не изглежда неминуемо, тъй като Федералният резерв отстъпи от усилията си за нормализиране на разходите по заемите, а Европейската централна банка рестартира програмата си за QE по-рано тази година. Но съмненията относно продължаващата полезност на подобни екстремни монетарни действия нарастват.
PIMCO се присъедини към хора миналия месец, като Никола Май и Педер Бек-Фрийс казват в доклад, че негативните ставки „създават значителни предизвикателства“ за пенсионната индустрия. Те твърдят, че преобладаващата „политика на отрицателни лихви няма много останало пространство за провеждане“, тъй като непреднамерените последици стават все по-очевидни.
Ако новият скептицизъм на Шведската централна банка относно ефикасността на отрицателните ставки стане толкова широко разпространен, колкото и предишният й ентусиазъм за негативни разходите по заемите, облекчението може би е на хоризонта за спонсорите на пенсионни планове - и за работниците, които разчитат на тях, за да финансират комфортното си пенсиониране.
преди 4 години Ние имаме нужда от отрицателните лихви за да стимулираме икономическия и политическия живот в ЕС. Без отрицателни лихви ще се намали значението на политиканстването, което ще доведе до незаинтересованеост на хората към политическия живот. Така че нямаме избор, лихвите трябва да си останат отрицателни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години За овце не съм чувал. Знам за биковете, мечките, пpaceтата и пилетата. Биковете печелят, мечките по-рядко, пpaceтата ги колят, пилeтата се шубелисват и продават на загуба. А овцете какво правят? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Пак подготвят старата схема: излъгаха овцете да клъвнат на "нулевите" лихви и сега отново ще им го набият, като ги накарат да плащат това, под което те НЕ са се подписвали ... и пак ще има фалити , и пак ще има лоши кредити ... и отново и отново пак същото , но само, че от по-виско ниво ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар