Четиридневната работна седмица може да спаси планетата

Проблемът с молбата към хората да променят живота си, за да забавят климатичните промени, е, че това е ужасна оферта. По същество им казваме: спрете да летите, да шофирате и да купувате дрехи, кафе, ваканции и т.н., а в замяна планетата може да бъде малко по-малко необитаема след век. Нищо чудно, че това не минава. Никой не иска усмирителна риза. В момента, в който животът на избирателите е засегнат - както е сега поради нарастващите цени на енергията - правителствата се отказват от климатичния активизъм и се борят да ни позволят да продължим да затопляме планетата, пише Саймън Кюпър за Financial Times.

Политиците се придържат към традиционното си обещание: годишно увеличение на брутния вътрешен продукт, което позволява на хората да купуват повече неща. Но това вече не може да бъде предложението. Произвеждането и консумирането на продукти затопля планетата. Вместо повече неща, правителствата трябва да предлагат на хората повече време. По-конкретно, в развитите страни, където хората разполагат с достатъчно за живот, трябва да съкратим работното време, за да спасим планетата. Четиридневната седмица би била добро начало.

Това ще се основава на два тъжни факта. Първо, повечето хора не харесват работата си. Глобално проучване на Gallup установи, че само един от всеки пет работници на пълен работен ден се чувства отдаден на работата си. Много работници също така се чувстват лишени от време, отчасти поради нарастващите задължения за отглеждане на деца. Хората трябва да работят, за да се чувстват пълноценни, но по-малкото работа е далеч: осем часа седмично са „най-ефективната доза“ за благополучие, отчитат учени от университетите в Кеймбридж и Салфорд през 2019 г., след като анкетирали повече от 70 000 британски работници.

Второ, когато обществата стават по-богати, те не стават непременно по-щастливи. Равните общества - да, но тези с неравенство - не. С други думи, допълнителната продукция често е само боклук за планетата. Представете си речта на партито по случай вашето пенсиониране, която изброява постижения ви в кариерата и накрая заключава: „така че общият ви въглероден отпечатък е...“ Представете си това число на надгробната си плоча.

Всеки допълнителен час работа произвежда повече въглероден диоксид - заради пътуването до работното място и най-вече чрез нещата, които създаваме и консумираме. Нашето потребление представлява повече от 60% от всички парникови газове, изчислиха изследователи от Норвежкия университет за наука и технологии през 2016 г. Все още е в сила това, че ставайки по-богати, като цяло отделяме повече въглерод. В годината на бум 2018, например, вредните емисии в САЩ скочиха с 2,7 на сто. Почти всеки смята, че няма достатъчно пари, но почти всеки в развитите страни има повече, отколкото тези преди нас са мечтали. Никога няма да е достатъчно. Но вече е твърде много за планетата.

Така че, за да спрем изменението на климата, трябва да обеднеем, а най-сигурният начин за това е да работим по-малко. Това ще продължи една дълга тенденция за подобряване на живота чрез съкращаване на работното време. През 1870 г. средният работник в индустриализираните страни е полагал повече от 3000 часа труд годишно, или 60-70 часа седмично в продължение на 50 седмици, изчисляват икономическите историци Майкъл Хуберман и Крис Минс. До 2019 г. общият брой работни часове в годината спада до 1383 в Германия и 1777 в САЩ, преди да намалее още по време на локдауните.

През 1956 г. бъдещият президент на САЩ Ричард Никсън прогнозира четиридневна работна седмица в „не много далечното бъдеще“. Това бъдеще може би най-накрая идва. Четиридневната седмица се прилага пилотно в различни страни, обсъжда се дори в Япония и вече е често срещана в Исландия. Всъщност съкращаването на един работен ден седмично не би направил достатъчно за намаляване на емисиите, тъй като свежите работници са толкова производителни, че тяхната продукция остава опасно висока.

Като дадем на хората повече свободно време, ще трябва да ги накараме да го използват за дейности с ниски въглеродни емисии, като разходки, спортуване или готвене. За да възпрем хората да летят за дълги уикенди, ще ни трябват по-високи данъци върху полетите, например. Приходите биха могли да финансират изолацията на сгради, градския транспорт и така нататък. Цените на въглерода също така биха били труден за избягване начин за облагане на най-богатия 1%, който произвежда два пъти повече емисии от по-бедните 3,1 милиарда хора по света, според благотворителната организация Oxfam.

Вярно е, че съкращаването на работното време няма да е решение за всеки. Ще трябва да компенсираме по-бедните хора в богатите страни, които се нуждаят от всяка стотинка, която изкарват. По-кратките работни часове със сигурност няма да са полезни за бедните страни, но те така или иначе произвеждат относително ниски емисии на глава от населението.

През септември в Амстердам видях възможното ни бъдеще. Беше прекрасен понеделник следобед и, въпреки че почти нямаше туристи, терасите на кафенетата бяха пълни с местни, които се препичаха на слънцето и бъбреха с приятели. Средната работна седмица в Холандия от 30,3 часа е най-кратката в Европа (макар и твърде дълга за някои холандски синдикалисти). Вероятно не е случайно, че страната се нарежда сред най-щастливите в света. Разбира се, холандците са разделили работата по сексистки начин: мъжете бачкат средно по 37 часа седмично, а жените - само 27. Но не е извън нашите способности да измислим по-справедливо разпределение. След като други богати страни последват примера, климатът няма да бъде единственият бенефициент.