Чехия и Словакия флиртуват с авторитаризма

Третият мандат на Робърт Фицо, който подаде оставка този месец като премиер на Словакия, беше добро време за политиката в Централна Европа. Но за страната му и за региона като цяло това беше в най-добрия случай загубено десетилетие, в което гневът и безпокойството се надигаха бавно, пише Financial Times.

В Полша и Унгария подобни настроения в крайна сметка откриха пътя за чист авторитаризъм. Следващите може да са Словакия и Чехия. Фицо се оттегли след твърдения за контакти между италианската мафия и най-високопоставените политически ешелони в Словакия. Те се появиха след убийството на разследващия журналист Ян Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова.

Личният асистент на премиера Мария Трошкова и съветникът му по националната сигурност Вилиам Ясан се оттеглиха до завършването на разследването на убийството. В последната статия на Куцяк, публикувана след убийството му, се твърди, че Трошкова и Ясан са свързани с босове на италианската мафия в Словакия. Двамата категорично отрекоха обвиненията. Седмици преди оттеглянето си Фицо отказваше да отстъпи и твърдеше, че призивите за оставката му са част от опит за преврат, организиран от международния инвеститор Джордж Сорос.

Нещата се промениха на 9 март с най-големите обществени протести от „нежната революция“ в бивша Чехословакия през 1989 г. насам, при които само в Братислава 60 000 души излязоха на улицата.

Следващия понеделник малък партньор в управляващата коалиция призова за предсрочни избори. Същата седмица обществено допитване показа, че подкрепата за партията на Фицо „Смер“ (Посока) е намаляла с над пет пункта от януари до едва 20%. След това на 16 март, петък, в Братислава беше организиран още по-голям протест, отколкото предишната седмица с призиви за предсрочни избори и разследване на убийствата.

Смяната на Фицо с Петер Пелегрини, който не е толкова лоялен на партията, е пародия, целяща да предотврати предсрочни избори.

Сходно, макар и не толкова силно усещане за трудности, съществува в Чехия въпреки парламентарните и президентските избори съответно през октомври 2017 г. и януари тази година. Милош Земан, който беше преизбран за президент, не крие връзките си с руския бизнес и обича да шокира с крайната си реторика, например като призовава за „ликвидирането“ на журналистите.

Още по-тревожното е, че сега страната се управлява от еднопартиен кабинет, който в противоречие с всички конституционни норми, не разполага с мнозинство в парламента.

Премиерът Андрей Бабиш е и вторият най-богат човек в Чехия и собственик на два от водещите вестника в страната, както и бивш агент на тайната полиция по времето на комунизма. Сега Бабиш е заплашен от съдебно преследване по подозрение за злоупотреба със субсидии през 2008 г. Според прокурори креативната структура на собствеността е позволила на фермата и ваканционен курорт на Бабиш Stork’s Nest да се сдобие с евросредства на стойност 2 млн. евро, предназначени за малки и средни предприятия, въпреки че впоследствие компанията се влива в бизнес империята за милиарди евро на Бабиш. Премиерът отрича твърденията.

В последно време в чешки градове също се организират обществени протести, макар и по-малки отколкото в Словакия. Непосредственият повод беше избирането на Зденек Ондрачка, депутат от Комунистическата партия, за председател на парламентарна комисия, наблюдаваща полицията и други служби за сигурност.

Ондрачка е бивш член на силите за борба с безредиците на комунистическия режим, които бяха на улицата през ноември 1989 г., за да потушат първия студентски протест от „нежната революция“. Може би заради споделената история на двете страни (бивша Чехословакия щеше да празнува един век независимост тази година) протестите в двете страни изглежда са предизвикани от сходни чувства – гняв заради пътя, по който са поели Словакия и Чехия след падането на комунизма.

Несъмнено двете страни постигнаха огромен напредък от гледна точка на материално благосъстояние, здраве и качество на околната среда, като бавно, но сигурно настигат Западна Европа. Но тяхното управление е под средното равнище.

По-конкретно напредъкът в изкореняването на корупцията и шуробадженащината е малък. По индикатора за контрол на корупцията на Световната банка, например, Словакия се представя съвсем малко по-добре, отколкото през 1996 г. и много по-лошо, отколкото през 2004 г., когато се присъедини към ЕС.

В същия индекс Чехия се представя по-зле, отколкото през 1996 г. както в абсолютни измерения, така и в сравнение с останалия свят. Словаците и чехите не грешат, като смятат, че политиката им е завзета от малък брой олигарси, а правната им система и съдилища се отнасят по различен начин към хора с политически връзки в сравнение с всички останали.

Наред с фрагментирания пейзаж от политически партии (и двете страни имат повече партии в парламентите си от когато и да било) и присъствието на добре организирани радикални гласове, това е благодатна среда за политически екстремизъм.

Трябва да припомним, че центристките партии в Унгария и Полша рухнаха след скандали, които сега изглеждат сравнително дребни, особено сравнени с идващите от Чехия и Словакия новини, които са свързани с колосални конфликти на интереси и връзки с мафията.

Ако политическите класи в двете страни не променят навиците си, при това бързо, скоро може да настъпи моментът за грозен, нелиберален завой в сърцето на Европа.