Big Food са не по-малко важни от Big Tech

Big Food (големите производители на храни) се движат бързо в посока задминаване на Big Tech (технологичните гиганти) като най-политизирания бизнес в света. Малко неща са по-важни за живота от селскостопанското производство, но продоволствената сигурност е термин, който доскоро се използваше само в развиващите се страни, пише Рана Форухар за Financial Times.

Сега пандемията от коронавирус разкри уязвимостта на силно концентрираните вериги за доставка на храна. В САЩ това доведе до призиви за антитръстови действия. Наскоро федерален съдия даде голям предупредителен изстрел, като издаде рядка присъда за затвор за бившия изпълнителен директор на Bumble Bee Food за ролята му в конспирация с цел определяне цената на консервираната риба тон. Министерството на правосъдието пък разследва Tyson Foods, Cargill, National Beef и JBS SA. Месната индустрия, гореща точка в епидемията от Covid-19, не бе усещала толкова голям натиск, откакто Ъптън Синклеър написа „Джунглата“.

Храната се превърна и във фокус за опасенията относно отделянето между САЩ и Китай и по-широката деглобализация на веригите за доставки. Китай наскоро заплаши, че ще бойкотира вноса на сьомга след твърдения, че тя може би е свързана с нови случаи на Covid-19. Европейските страни, в това число Италия и Франция, засилват защитите за местните производители. В САЩ има призиви за подкрепа на местното селско стопанство и дребните земеделски производители не само по причини на здравеопазването и националната сигурност, но и по икономически такива.

Това отразява кризисно изместване на фокуса от ефективност към устойчивост. Земеделието стана невероятно ефективно. Американските фермери почти утроиха продукцията си на декар през последните 70 години. Но това дойде след огромна консолидация в повечето области на сектора, така че шепа компании сега контролират всичко - от преработката на месо до производството на зърно.

Има и две изцяло отделни вериги за доставки: една - поддържаща супермаркети, а другата - ресторанти и институции като училища и болници. Когато търсенето във втората верига се срина благодарение на икономическото спиране, свързано с пандемията, цените на хранителните стоки в първата верига се покачиха при по-голямо търсене, въпреки че фермерите унищожаваха култури, които не можеха да бъдат лесно насочени от ресторанти към търговски обекти. Това е обратната страна на ефективността и специализацията.

Ефективността е отговорна и за айсберг марулята, един от най-разпространените зеленчуци, създавани някога. Не мога да повярвам, че някой наистина иска да я яде, освен като средство за загребване на синьо сирене в смесена салата. Но тя е основна култура в Америка през повечето от последните 50 години, защото марулените глави се транспортират лесно и изтрайват с месеци в дълги вериги за доставки. И все пак айсбергът е предимно вода и има малко хранителни вещества. Това подчертава факта, че макар производителността да се е увеличила, американските фермери се насърчават да засаждат търговски култури, а не плодове и зеленчуци, необходими на страната за здравословно хранене - тези, който осигурява по-добър имунитет от болести като Covid-19. Вместо това американците разхищават гориво за доставка на айсберг маруля в цялата страна. 

Този вид безсмислено индустриално земеделие е причината ЕС да насърчава стратегия, която се стреми да направи селското стопанство по-устойчиво и да защити разнообразна група производители. Преди пандемията американските демократи започнаха да се оплакват от Big Food, отчасти като начин за привличане на гласове в неопределените политически щати от Средния запад, където много дребни фермери фалираха. Но пред лицето на Covid-19 устойчивостта и локализацията в селското стопанство се превърнаха в двупартиен въпрос.

Въпросът е как да се улесни достъпността. По-малките производители, които снабдяват ресторанти от висок клас в големите градове с премиум стоки, понесоха огромен удар по време на карантината. Те също така са до голяма степен бутикови бизнеси, както знае всеки, който си е купувал клин сирене за 20 долара за излет през уикенда. Повечето плодове и зеленчуци в Америка идват от места като Калифорния и Флорида, където е много по-лесно те да бъдат отглеждани целогодишно. Неспособността на страната да задоволи напълно търсенето през зимата е голяма причина за ръста във вноса на храни през последните години. По принцип трябва да намерим сечението между селското стопанство от 19 век и съвременното промишлено земеделие - между ефективността и устойчивостта.

Именно тук може да помогне новата генерация от високотехнологични стартиращи предприятия. Неотдавна говорих с един такъв интересен бизнес, наречен Plenty, основан от трето поколение фермер от Илинойс, с финансиране от японската SoftBank, за която това може да се окаже един добър залог. Компанията изгражда вертикални закрити ферми в „хранителни пустини“. Стопанствата отглеждат плодове и зеленчуци на гигантски стени, които могат да бъдат поставени навсякъде, тъй като светлината и водата се контролират от технология. Това позволява на семействата в градове като Комптън или Оуклънд, Калифорния, да имат достъп до свежа продукция. За разлика от повечето работници във ферми, служителите на Plenty са предимно висококвалифицирани техници.

Според главния изпълнителен директор Мат Барнърд, компанията използва 99 на сто по-малко земя и 95 на сто по-малко вода за отглеждане на култури без пестициди, които не са модифицирани генетично. Продукцията й е сходна с най-доброто от това, което може да се намери от купувачите на местния земеделски пазар. "Нашите доставки след Covid-19 се утроиха", каза ми той. „Пандемията наистина промени дискусията за това къде и как хората получават храната си.“

По-добра храна, по-високоплатени работни места, по-малко концентрация - това е локализмът, от който се нуждаем.